Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Същински пачки от стодоларови банкноти, помисли си Джейн. Успя да потисне неволното потръпване. Започваше да се дразни от навика да свързва всичко с близкото си минало. Цял живот ли сандвичите „Макдоналд“ ще са синоним на нейните изпитания? Във всяка детска игра ли ще съзира пачки с банкноти? Ще може ли някога да гледа снимки на модела Синди Крауфорд без да се изпотява?

— Имаш ли шестици? — попита я Емили.

Джейн внимателно разгледа картите си.

— Върви за риба! — каза тя решително, усещайки как самочувствието й расте.

След като се върна паметта й, лекарите я подложиха на цяла поредица медицински прегледи. Наблюдаваха я отблизо, докато организмът й постепенно се отучваше от лекарствата. Ходеше на консултации два пъти седмично. Твърдяха, че върви към пълно възстановяване. Благодарение изключителните гастрономически умения на Сара, дори беше наваксала няколко килограма от изгубеното тегло. Кожата й доби човешки цвят. Слюнката в ъгъла на устните се превърна в горчив спомен. Нарушената координация на движенията бе преодоляна. Повече не й бяха нужни усилия, за да стои будна. Макар че се уморяваше лесно и често си лягаше заедно с Емили. Подстрига косата си до брадичката. Новата фризура й отиваше повече, отколкото дългата коса, с която я харесваше Майкъл.

Тялото й се напрегна при мисълта за предпочитанията на съпруга й. Как не й бе направило впечатление, че той се разнежва най-силно, когато тя изглежда безпомощна като момиченце? Онези ужасни момичешки рокли, които й купуваше… Желанието му да я вижда облечена в меки пастелни тонове… Кошмарната памучна страстоубийка, смятана от него за много по-секси от коприненото дамско бельо…

На вратата се позвъни. Емили скочи.

— Аз ще отворя.

— Не, Емили. Аз ще отида — настоя Джейн и хвана детето за ръка. — Искам да се пораздвижа.

Стана и напусна модерната, цялата в стъкло и никел кухня. Коленете й се разтрепериха.

Всеки път, когато се позвънеше на вратата или по телефона, Джейн се страхуваше да не би да е Майкъл. Макар че чрез адвоката си се бе съгласил да стои настрана, докато областният съдия не реши, че са налице достатъчно доказателства за предявяване на обвинение. Все й се струваше, че той наднича отнякъде. Знаеше добре колко е коварен. Не се съмняваше, че няма да я остави за дълго на спокойствие. Това, че цели две седмици ги бе оставил намира, можеше да означава само едно — явно мътеше нещо. Само ако е абсолютно сигурен, че не може да бъде обвинен в нищо и ще получи родителските права, би могъл да си позволи да се прави на спокоен и сговорчив.

Джейн погледна през шпионката. На прага стоеше униформен пощальон. Тя бавно открехна вратата и спря поглед на елегантния младеж. Беше сигурна, че не го е виждала досега.

— Пакет за Джейн Уитакър — носово каза той и й подаде да разпише квитанцията. — Напишете си името до подписа, моля.

Джейн пое с отвращение малкия пакет, поблагодари и затвори вратата. Тръгна по облицованото с копринен тапет антре. Държеше пакета в протегнатата си напред ръка, сякаш се боеше да не избухне.

— Даян ли е? — провикна се Сара, докато слизаше по стълбите.

Беше облечена в бежови панталони и бяла фланелка. Наведе се над приятелката си. Току-що сресаната й коса докосна Джейн по бузата.

— Какво е това? — попита Сара.

Джейн поклати глава недоумяващо. Влязоха в хола.

— Не тиктака — каза Джейн и се засмя, за да прикрие мрачното си предчувствие.

— Мислиш, че е от Майкъл ли?

Джейн кимна.

— От кой друг?!

— Искаш ли да го отворя?

Джейн се поколеба.

— Не — отвърна след пауза. — Няма да се разтрепервам всеки път, когато получа неочаквана поща. Няма да му позволя отново да си играе с живота ми.

— Страхотна си! — възкликна Сара, докато приятелката й отваряше пакета.

Под обикновената хартия имаше нещо в станиол, завързано със синя панделка. Под нея — картичка. „Извинявай, че пропуснах рождения ти ден“ — беше написано на машина. Нямаше подпис. Веждите на Джейн се повдигнаха от изненада. Тя бързо свали станиола и отвори кутията. Вътре се мъдреше друга — по-малка.

— Е, не е автомобил — пошегува се Сара.

Джейн извади малка кутийка за бижута. Леко открехна капачето и възкликна.

— О, Господи! — погледът й прикова красива халка от ситни сърцевидни диаманти.

— Халка от диаманти! — прошепна Сара.

— Какво се опитва да направи? — учуди се Джейн.

Спомни си онази сутрин, когато Майкъл я беше замъкнал до бижутерския магазин на улица Нюбъри. Случайната й среща с Ан Халорен-Гимблет промени всичко. Тази улица се бе превърнала в нейния спасителен път.