Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Защо й пращаше този пръстен? За да потвърди своето господство над нея ли? За да й напомни за своята власт и сила?

— Готова съм! — викна Емили и се появи в хола.

Огледа се недоумяващо и попита:

— Къде е Даян?

— Още я няма — рече Сара, а Джейн затвори кутийката.

— Кой беше тогава?

— Момчето от пощата. Сбъркало адреса — Джейн върна малката кутийка в опаковката и остави пакета на масичката.

На вратата отново се позвъни.

Никой не помръдна.

— Няма ли да отворите? — попита Емили.

Сара прекоси хола и погледна навън.

— Я гледай ти. Двама наведнъж — тя отвори и пред нея се изправиха Даян и Даниел.

— Пристигнахме едновременно — рече Даян и целуна Джейн. — Изглеждаш страхотно. Харесва ми косата ти.

Даниел пристъпи бавно — почти срамежливо.

— Как си, Джейн?

— Добре съм — отвърна откровено тя.

Даян се обърна към Емили.

— Готова ли си да тръгваме по живот?

— Готова съм от сто часа.

— Наистина ли?

— Още от закуска. Играхме с мама на карти. Сара стана преди малко.

— Благодаря ти, малката. Бях забравила, че щом има дете вкъщи, тайни няма.

Настана неловка тишина.

— Хайде целуни мама и да тръгваме.

Емили се надигна и целуна майка си. Бавно и неохотно се откъсна от нея.

— Нали няма пак да ти стане лошо без мен? — попита тя.

— Разбира се.

— Не се притеснявай, миличка — успокои я Сара. — Ние ще се грижим за майка ти.

— Ще ме чакаш ли да се върна? — попита Емили.

— Няма да мърдам от тук.

— Обещай, че няма да излизаш.

— Обещавам.

— Хрумна ми нещо. Защо не дойдеш с нас? — Емили хвана Джейн за ръката и започна да подскача.

Джейн безпомощно впери очи в Даян.

— Майка ти ще дойде с нас другия път. Ще ми се поне веднъж да сме сами. Само ти и аз.

— Освен това тук не можем да останем само аз и Даниел — намеси се Сара с намусено лице…

Даниел се изсмя.

— Може да дойде и той.

Джейн коленичи.

— Не може, съкровище. Чакам един човек, с който имам важен разговор. Но вие вървете — продължи тя. — И ти и Даян очаквахте този ден с толкова нетърпение.

— Но… — опита се да протестира дъщеря й.

— Аз съм добре. Няма да ходя никъде. Обещавам, че ще съм тук, като се върнете. А сега тръгвайте, защото ще закъснеете.

Емили целуна майка, си по бузата, гушна се още веднъж в нея и хвана Даян за ръката.

— Ще ти я върна жива и здрава — увери Даян и поведе Емили към улицата.

— Приятно прекарване! — провикна се след тях Джейн.

Емили се настани в колата и веднага закопча предпазния колан.

— Ще направя още кафе — рече Сара, затвори входната врата и въздъхна.

— Да ти помогна ли? — попита Джейн.

— Не, ти си гледай госта — в следващия миг Сара изчезна, а Джейн и Даниел се озоваха на двата края на дивана.

— Винаги ли се бои толкова, като се разделяте? — попита Даниел.

— Тя е като моя сянка. Съвсем обяснимо е, след всичко, което преживя. Спим в една стая. Седя вечер до леглото й, докато не я надвие съня. Понякога капитулирам преди нея — усмихна се Джейн. — Право да си кажа, не знам кой от кого се нуждае повече. Тя от мен или аз от нея.

— Задава ли много въпроси?

— Отначало питаше. Искаше да знае точно какво е станало, защо не съм я взема след училище, както бях обещала, къде съм ходила, как е възможно да забравя коя съм, как се чувства човек в такава ситуация.

— И ти какво й каза?

— Истината. Или поне част от нея — толкова, колкото би могла да разбере. Аз самата още не съм наясно с всичко, което се случи — Джейн замълча. — Когато си живял с един човек толкова години, неизбежно си изграждаш някакъв образ. Много е тежко да разбереш, че представата ти е била грешна. Това нарушава душевното ти равновесие, кара те да се съмняваш във всичко.

Тя се загледа в сините очи на Даниел.

— Знаеш ли какво й е казал Майкъл?

Даниел поклати глава.

— Казал й, че това, което ми е разказала, толкова ме е разстроило, че съм се разболяла и се наложило да отида в болница. Представяш ли си? Да стовариш на гърба на седемгодишно дете такова чувство за вина?! — възмути се Джейн. — Като всичко останало, което й е направил…

Тя избърса една неволна сълза от окото си.

— Но ние ще се справим. И двете се лекуваме при една лекарка. Препоръча ни я д-р Мелоф. Много е добра. Мисля, че ще ни помогне — Джейн замълча, загледана към кухнята. Сара се бавеше с кафето повече от обикновено. — А ти как си? Как я караш?

— Добре съм. Е, не съвсем — продължи той на един дъх. — Чувствам се малко виновен. Още тогава, сутринта, трябваше да се сетя, че имаш сериозни проблеми. Сбърках, че звъннах на Карол, след твоето обаждане…