Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Смятам, че онзи, който е идвал тук не е крадец — Дорис Уитакър беше категорична.

— Мисля, че е Джейн — прошепна тя.

— Джейн?

— Шшт, по-тихо. Да не искаш да те чуе Емили?

— Защо мислиш, че е тя?

— Това е единственото логично обяснение. Кой иначе ще нахлуе и няма да вземе нищо? Защо ще реже жицата, освен ако не я е страх, че някой ще се обади да ни предупреди за идването й? Мисли, Бърт. Няма кой друг да е, освен Джейн. Дошла е да вземе Емили.

— Ако е била тук, видяла е, че ни няма и си е отишла.

— Не може да си е тръгнала — отсече Дорис Уитакър. — Ако е тя, не се съмнявай, че все още е някъде наоколо. Трябва да се махнем, преди да се е върнала. Емили! Емили!

— Събирам си багажа, бабо.

— Остави това, тръгваме веднага.

— Искам си зайчето.

— Не сега.

— Ама искам си го!

— Ще ти купим по-хубаво.

— Не ща по-хубаво!

Джейн почувства, че Емили всеки момент ще се разреве. Не плачи, миличка, не плачи, искаше й се да извика.

— Искам си моя Зайко!

— Ще ти купим цял зайчарник, хайде тръгвай!

— Луда работа — измърмори Бърт Уитакър, прекосявайки стаята. — Защо просто не отидем в полицията?

— Първо ще звъннем на Майкъл да разберем какво става. В края на краищата нищо лошо не правим.

— Не ща на острова! — проплака Емили — Искам вкъщи. Искам да ме заведете при мама!

Джейн рязко се изправи. Излезе иззад оранжево-кафявия фатерщул и препречи пътя към изхода. Ножицата държеше скрита зад гърба си.

— Ето ме, съкровище!

— Мамо!

Дорис Уитакър едва не падна. Съпругът й също. Джейн не им обърна никакво внимание. Емили се измъкна от ръката на баба си и се хвърли в прегръдките на своята майка. Джейн я притисна с едната си ръка и обсипа личицето й с целувки.

— Хубавото ми детенце. Съкровището на мама! Голямото ми, красиво момиче!

Емили обви с ръце врата на майка си и я стисна толкова силно, че тя едва се удържа на краката си.

— Къде беше, мамо? Защо те нямаше?

— Ще ти обясня всичко по-късно, миличка. Обещавам ти!

Емили отметна глава назад, за да се вгледа в очите на майка си.

— Обичам те, мамо!

— И аз, съкровище! — ръката на Джейн вече не издържаше тежестта на Емили и тя я пусна на пода.

— Ела тук, Емили! — изкомандва Дорис Уитакър.

Приближи се и улови момичето за ръката.

— Не я докосвай! — изкрещя Джейн и вдигна ножицата в юмрука на дясната си ръка. — Не я докосвай, иначе, ей Богу, ще те убия!

— Мамо!

— Ти си луда! — извика Дорис Уитакър. — Виж какво правиш пред детето! Изкара й акъла!

— Съжалявам, миличко, не исках.

— Остави ножицата, Джейн — тихо рече Бърт Уитакър.

— Извинявай, Бърт, няма да стане!

— Всъщност, какво искаш?

— Искам да си взема детето и да се махна оттук.

— Знаеш, че няма да те пуснем — намеси се Дорис Уитакър с фалшива загриженост.

— Това не е твоя работа, Дорис — студено изрече Джейн. — Не се бъркай!

— Емили трябва да остане с нас!

— Емили трябва да е с майка си.

— За да й напълниш главата с лъжи? За да можеш да измислиш нещо още по-ужасно за баща й? Да я накараш да повярва на болната ти фантазия, така ли?

Джейн погледна към дъщеря си. Очите й бяха пълни с объркване и страх.

— Емили, моля ти се, повярвай ми! Знаеш, че никога няма да ти направя нищо лошо, нали?

Детето кимна без колебание.

— Не я слушай, Емили! — обади се й Бърт Уитакър. — Майка ти е болна. Тя вече не е такава, каквато я помниш.

— Искам да ме чакаш в крайслера, паркиран няколко вили преди вашата — продължи Джейн, без да обръща внимание на думите на Бърт.

— А, онази лилавата пред къщата на семейство Стюарт. Баба се чудеше чия е.

— Да, точно тя.

— А ти кога ще дойдеш?

— След две минути.

Емили трескаво оглеждаше ту Джейн, ту баба си и дядо си.

— Страх ме е.

— Не се бой, миличко. Обещавам ти, че няма да се бавя.

Емили се колебаеше. Джейн си помисли, че може би дъщеря й си спомня как последния път й бе казала, че ще я вземе и не беше отишла.

— Добре — най-сетне промълви детето и хукна към вратата.

— Татко ти иска да останеш при нас! — спря я гласа на Дорис Уитакър — Не искаш да го разсърдиш, нали, скъпа?

Емили мълчаливо протегна ръка към дръжката на вратата.

— Няма ли поне да ни целунеш за довиждане с дядо?

Емили погледна към майка си.

— Мисля, че моментът не е подходящ — намеси се Джейн. Не знаеше как да постъпи, ако се стигне до физическа разправа! — И за нас ли ще започнеш да я лъжеш? — настоятелно попита Дорис, докато съпругът й мълчаливо наблюдаваше.