Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Джейн видя как Майкъл кимна и отиде до прозореца да погледне навън. Как издържа, помисли си Джейн. Как понася всичко това? Как може да се грижи за мен? Как може да ме гледа след всичко, което съм му направила? Джейн Уитакър — награда за отличници! Струва си някой да ме опише в книга. Или да направи филм.

— Както и да е — продължи Даян. — Арлийн, в ролята на царица по недвижимите имоти, казва на Памела, която пък търси да си купи къща и пробва всяка стая като прави любов на голия под, да й докара вестникарчето, тъй като мъжът й, естествено сенатор, е много зает с изхранването на гладуващите в Етиопия. Тя пък гладува у дома си, нали така? Арлийн, която крие в чантата си театрален бинокъл, за да разберем, че е воайорка от класа, казва на Памела „Кажи му да влезе“. Памела отива до прозореца толкова бавно, че сигурно по-бързо би преплувала океана с кану. Вижда момчето, което хвърля вестници от колелото и не смее да си отвори устата. Арлийн я подканя „Кажи му“. В това време онзи от салона извиква „По-бързо!“ Скъсахме се от смях. И се сетих за теб. Дори казах на Трейси: „Такова нещо е способна да направи само Джейн“. Господи, помниш ли как заради теб един кретен едва не ни сгази с червения си транс Ам?

— Даян — прекъсна я Майкъл с известна доза нетърпение в гласа. — Не мисля, че сега е моментът за тази история.

Даян веднага започна да се извинява:

— Мислех, че така ще раздвижа паметта й…

— Ние се опитваме вече цял месец. Не знам дали не бяхме прекалено настоятелни. Най-добре е сега да я оставим сама, за да може да осъзнае чутото.

— Погледни я, Майкъл. Смяташ ли, че може да се справи сама?

Майкъл сведе очи към пода.

— Не знам. Вече не знам какво да правя. Съмнявам се дали не бъркам като я лекувам в домашни условия.

— Какво искаш да кажеш?

— Хайде — Майкъл сякаш не чу въпроса и помогна на Даян да стане. — Паула е направила цяла кана кафе. Сигурно ще се обиди, ако не опиташ боровинковия сладкиш.

— Какво искаш да кажеш, Майкъл?

— Проучвам въпроса, разпитвам…

— За какво?

— За настаняването на Джейн в психиатрична клиника.

— За Бога, Майкъл! Джейн в лудница!?

— Не бързай да си представяш някой кошмарен филм, Даян. И не ме карай да се чувствам виновен! Вече опитах всичко. Мислиш ли, че бих минал на такъв вариант, ако не бях толкова объркан и измъчен? Погледни я, за Бога! Тя просто вегетира! И всеки ден става все по-зле.

— Може да е от лекарствата, които взима…

— Без тях буйства и има халюцинации. Така поне не е опасна нито за себе си, нито за околните. Умът й може да си почива и да се възстановява. Тези клиники не са като във филмите. Сестри със садистични наклонности не се завират под леглата. Има доста добри заведения, където Джейн би могла да получи онова, от което се нуждае.

— Разбирам те добре, Майкъл, просто ми е трудно да преглътна всичко това.

Даян се вгледа в Джейн така, сякаш се опитваше да й внуши, че трябва да се изправи. „Стани и се защитавай!“, прочете Джейн върху лицето й. „Покажи на този човек, че си добре. Че няма нужда да те вкарва в лудница. Ставай, дявол да те вземе!“, крещяха очите на Даян.

Джейн почувства как краката й потръпнаха. Искаше й се да се подчини. Да скочи на крака. Да прегърне тази жена, която беше нейна приятелка, макар общото им минало отдавна да бе отплувало в нищото. Да й каже: „Ще се оправя! Всичко отново ще бъде наред!“

Но как би могло да стане това? Тя бе причинила смъртта на майка си, на собственото си дете. Беше мамила мъжа си. Едва не го бе убила. Беше се погаврила със съседката си. А защо не и с някоя от приятелките си? Сега получаваше според заслугите си!

— Ще дойда пак, Джейн — Даян се наведе, избърса слюнката от ръба на устната й и я целуна по бузата. — Нали обеща да ме уредиш с онова страхотно гадже от екологичните сбирки? Разчитам на теб, Джейн. Майка ми също.

Тя замълча — сълзите й закапаха по одеялото на Джейн.

— Обичам те!

Джейн почувства как Даян я прегръща, но не направи опит нито да отвърне на прегръдката, нито да я отблъсне. Не заслужавам да ме обичаш, помисли си тя. Майкъл отведе приятелката й към кухнята. Джейн си представи как Паула им налива кафе, докато те седят около масата и изказват възхищението си от пресния боровинков сладкиш.

Знаеше, че животът ще продължи и без нея. И то много добре. Представи си безброй такива домашни сцени. Може би Майкъл ще се ожени за Даян. От това майката на Даян безусловно ще бъде безкрайно доволна. А може да предпочете Паула. Ще я вземе заедно с болната й дъщеричка тук, при него. Готово семейство! Идеална замяна! Пълна компенсация за загубите! И Майкъл отново ще бъде щастлив. А тя — Джейн? Къде ще отиде тя? В клиника за малоумни? В земята? Какво значение има? В крайна сметка не е ли едно и също?