Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Обещах ти диаманти. Държа да изпълня обещанието си.

Диаманти? За какво са й притрябвали? Не беше ли споменавал тъкмо снощи, че смята да я въдвори в психиатрия? А тя? Би било редно да направи всичко, за да му спести тази грижа?

Самоубийство, помисли и чу как думата отекна в главата й. Кога й хрумна за първи път? Кога започна това да й изглежда неизбежен изход от всичките им проблеми?

Ставаше й все по-ясно — Майкъл няма да я изостави. Дори в психиатрията ще продължава да я посещава, да я нарича своя жена. И сега, докато я води към щанда за бижута, решен да й купи нова брачна халка, предаността му сякаш се засилваше. Честна ли е такава обвързаност? Едва не се разсмя.

Докато е жива, той няма да се отърве от нея. Ще живее с надеждата, че един ден, тя ще оздравее и бракът им може да бъде спасен. Единственият начин да го освободи от себе си е да умре. Толкова е просто! Това е най-малкото, което може да направи за него.

Нямаше да е трудно. Знаеше къде са лекарствата. Нужна е само малко по-голяма доза от хубавите бели таблетки. Ако не — ще си помогне с познатия кухненски нож. Или ще се хвърли от втория етаж, през един от прозорците с цветни витражи. Може би тъкмо от онзи — с митичния еднорог? Море от възможности! А има ли желание, начин се намира. Изразът достигна до нея сякаш от друг свят.

— Джейн — кимна Майкъл към щанда и я дръпна при себе си. — Харесва ли ти нещо?

— Майкъл, не трябва.

— Направи го заради мен — каза той и продавачът се изсмя. Вълнистата му руса коса и рамките на очилата се разтресоха.

— За първи път чувам такова нещо — той плахо погледна към Джейн… явно гледката беше мъчителна. — Повечето жени насила водят мъжете си тук. Какво бихте искали да ви покажа? — попита продавачът и се представи. Казваше се Джоузеф.

— Търсим сватбена халка — рече му Майкъл.

— Сватбена. Чудесно.

Джейн си представи как Джоузеф се пита дали Майкъл е с всичкия си — чудна булка, няма що!?

— Разполагаме с голям избор от сватбени халки. Имате ли нещо по-конкретно предвид?

— С диаманти — уточни Майкъл.

— С диаманти — повтори почтително продавачът. — Хубава дума, нали?

Той отново се засмя и тръсна къдри и очила. Майкъл също се включи. Джейн дори не се усмихна. Няма чувство за хумор, сигурно си казваше Джоузеф. Защо ли такъв симпатичен и умен мъж се занимава с тази скучна еднодневка в облекло на чучело? Та тя няма и хабер от изисканите неща в живота, прочете мислите му Джейн.

— С един камък или с множество дребни диаманти?

С множество, помисли си Джейн. Множествомножествомножество.

— Ами ние сме женени от единайсет години — обясни Майкъл. — Мисля, че повече ще подхожда халка с множество диаманти. Ти какво ще кажеш, скъпа?

Джейн се замисли. Множество. Множествомножествомножество…

— Бихте ли ни показал?

— Разбира се! — Джоузеф отключи стъклената витрина и извади поставка с богат избор от пръстени. — Ще седнете ли?

Продавачът щракна с пръсти на помощника си. Той бързо донесе стол. Джейн се отпусна в него.

— Да не й е лошо на съпругата ви, господин.

— Уитакър. Д-р Уитакър. Напоследък горещините не й се отразяват много добре, но вече се оправя.

— Жалко наистина — рече бижутерът. — Радвам се, че вече се оправяте.

Джейн си повтори на ум „Горещините не й се отразяват много добре!“ Фразата й хареса. Интересно как ли я беше измислил?

— Какво ще кажеш, Джейн?

С усилие погледна отрупаната с надежди поставка от фино черно кадифе. Диамантите проблясваха като малки звездици, наредени върху халките от платина и злато. При някои основата дори не се виждаше. На какво ли се крепят камъните, питаше се Джейн. Истинска магия! Тя не обичаше вълшебствата. Не заслужаваше нито звезди, нито съзвездия от ситни диаманти.

— Много са хубави — едва прошепна тя.

— Наистина — потвърди Джоузеф, поласкан от думите й. — Това са все първокласни камъни.

— Какво ще кажете за този? — попита Майкъл и взе една халка със средно големи диаманти. — На мен много ми харесват.

— Отличен избор — похвали го бижутерът. — Пръстенът е много изискан.

— Пробвай го! — каза Майкъл, обръщайки се към Джейн.

— Не, Майкъл, не мисля така!

— Може би ще й хареса този? — Джоузеф подаде една халка с диаманти във формата на малки сърца.

— Кой предпочиташ, Джейн?

Джейн не отвърна. Нямаше смисъл. Просто протегна ръка, за да може Майкъл да го постави на пръста й. Какво значение имаше какъв ще бъде пръстенът? Дали щеше да я погребе с него?