Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Удс Хоул?

— Там, където живеят моите родители — той вдигна глава към слънцето, после сведе поглед в краката си. — Емили много харесваше това място.

Джейн се отпусна в прегръдките на Майкъл. Усещаше равният ритъм на сърцето му. Дали чувства колко напрегнато бие нейното? Такава ли е истината? Възможно ли е да лъже с толкова лекота и рутина? Възможно ли е да подрежда чувствата си така, както пренарежда фактите? Що за чудовище е човекът, който прегръща?

Спомни си кошмара, присънил й се първата нощ, след прибирането в къщи. Тя и Майкъл, изправени сред гъмжащо от отровни змии, широко поле. Когато се обръща към него да й помогне, на неговото място съзира огромна кобра. Джейн потръпна. Майкъл я прегърна още по-силно.

Някой стъпва по гроба ми, помисли си тя.

— Струва ми се, трябва да полегнеш за малко — каза той, докато я съпровождаше нагоре по стълбите.

— Време ли е вече за лекарството? — попита Джейн и седна на края на спалнята.

Майкъл погледна часовника си.

— Има още половин час. Защо?

— Помислих дали да не го взема сега. Много съм разстроена. Не знам дали ще мога да заспя.

Той се наведе и я целуна по челото.

— Смятам, че половин час по-рано не е от значение.

Майкъл съблече потната си риза и я хвърли в коша, на път към кабинета си. Джейн проследи как стегнатото му тяло се изгуби по коридора. Опита се да се съсредоточи. Каквото и да предприеме, трябваше да го свърши бързо. Не разполагаше с много време.

Мисли, увещаваше тя размътения си мозък. Какво смяташ да правиш?

Най-напред, каза си, докато чуваше как Майкъл рови в лекарската си чанта, трябва да се свържа с Ан Халорен-Гимблет. Джейн погледна старинния телефон върху нощното шкафче. По някое време съпругът й се бе почувствал достатъчно спокоен и го бе върнал на мястото му. Каквото и да прави, не биваше да възбужда подозренията му. Самото отиване до гробището бе доста рисковано. Но по пътя към къщи тя бе изиграла добре ролята си. Не му подсказа, нито че е забелязала несъответствието в датите, нито че се съмнява в разказа му за кремирането на Емили. Беше страдала, беше се извинявала, че е съсипала живота им. Беше му позволила да блесне в ролята на опрощаващ греховете светец.

Майкъл излезе от кабинета, тръгна към нея с голи гърди и леко приведени рамене. Можеше ли този красив мъж, този спасител на болни малки деца да бъде един потаен демон. Да се опитва да я ограби, да я лиши както от детето, така и от разума й. Беше ли възможно? И защо? Какво знаеше тя? Какво беше открила?

— Ето, вземи — надвеси се над нея Майкъл.

Тя сложи хапчетата в устата си, а той отиде до банята за вода.

Джейн бързо ги изплю и ги мушна в предното джобче на фланелката си. Съпругът й се върна почти веднага и застана до главата й. Тя се престори, че гълта хапчетата и му подаде празната чаша. Майкъл я взе. Противно на очакванията й не си тръгна. Стоеше пред нея и леко се поклащаше. После зарови длан в косата й. Притегли главата й към себе си. Устните й се докоснаха до ципа на панталона му. Той тихо изстена.

— О, Майкъл — прошепна тя. — Не съм сигурна, че мога. Толкова съм изморена.

— Не се притеснявай — отвърна той. — Всичко е наред.

Ръцете му се плъзнаха надолу по фланелката й.

— Не! — плахо възрази тя.

Той я съблече.

— Всичко е наред, Джейн — повтори Майкъл. — Не се бой!

Хвърли фланелката й на пода, коленичи и започна да целува голите й гърди. Тя едва не извика, когато една от таблетките изскочи от джоба на фланелката и се изтърколи почти до самия му крак.

— Всичко е наред, скъпа! — шепнеше той.

Бе помислил, че възклицанието й е от възбуда. Остави я да се отпусне назад върху леглото. Сгуши се до нея.

Всичко това е невъзможно, помисли си. Той продължаваше да я разсъблича. Свали и своите дрехи. Взе ръката й и я сложи върху члена си. Джейн усети как той се втвърдява от допира на пръстите й.

— Точно така! — повтаряше той. — Докосвай ме! Страхотно е!

Джейн усети как едната му ръка се промъква между бедрата й, как нежно прониква в нея.

Не, това не може да бъде! Не е истина нито тялото му, притискащо се у нейното… Нито всичко, което става. Не може да бъде, искаше й се да изкрещи.

Майкъл целуваше страните й, очите й, устните й, врата й, гърдите й. Движенията му ставаха все по-настоятелни, почти груби. Без дори следа от нежност, ръката му пак, се протегна към главата й. Сграбчи я за косата толкова силно, че тя вдигна глава и отвори очи. Погледът му бе пълен с неприкрита ярост.