Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Е, а сега? Къде, по дяволите, може да отиде? Без пари… В бързината не бе успяла да вземе чантата си. Започва вторият тур, отбеляза на ум. Пак налудничаво скитане по улиците, без чанта и лична карта… Сега поне знам коя съм, каза си. Макар да не помня коя съм. Аз съм Джейн Уитакър… Виж Джейн… Виж Джейн бяга… Приклекна и пое по улицата, приведена като маймуна. Пръстите на ръцете й докосваха паважа.

На ъгъла на Уолнът стрийт зави на север, без дори да си поеме дъх. Инстинктивно усещаше, че ако спре за секунда, може да падне от безсилие, да се строполи в нечий двор и да заспи, свита на кълбо. Не можеше да си го позволи.

До слуха й достигна шум от преминаващи коли. Щукна й да стопира някоя. Дали щяха да спрат? Едва ли. Разбра го по напрегнатия поглед, с който я проследи някаква непозната зад стъклото на своята лимузина. Сигурно съм ужасяваща гледка, помисли си Джейн — маймунска походка, официално вечерно облекло, цялата потна от притеснение, с клепачи, които едва се държат отворени… Трябва ми такси! Почувства как пръстите на краката й се свиват от проклетите камъчета в обувките й. За разлика от последното ми велико бягство, каза си тя, този път нямам пукната пара! Бръкна в джобовете на панталона. Бяха празни.

Изведнъж спря. Щом се налага да върви пеша, трябва да й е удобно. Събу дясната обувка. На земята се изтърколиха две бели хапчета. Лекарството й! Онези същите таблетки, с които я тъпчеха Майкъл и Паула. Хапчетата, които бе скрила. Наведе се и ги взе. Подпря се за миг, колкото да събере сили, за да се изправи. После пусна находката в джоба си и продължи. Паула можеше да тръгне да я търси с колата. Бързо притича и се скри зад близките дървета.

След няколко пресечки видя улица, която приличаше на главна. Ако се добере до нея… Какво като се добере? В полицията ли ще отиде? А какво ще им каже? Бягам, защото мъжът ми възнамерява да ме прати в лудница?!

Вашият мъж? Този прочут ангел на добродетелността? Този същински Св. Архангел Михаил?!

Хич не е такъв светец, какъвто изглежда!

Щом прилича на светец и делата му са святи…

Но той ме излъга. И не само мен…

Светците никога не лъжат!

Дрогира ме с лекарства.

Светците не се занимават с дрога.

Опитах да не ги взимам.

Трябвало е да кажеш — не!

— Не! — изкрещя Джейн.

Бе стигнала вездесъщата Бийкън стрийт. Някакъв пешеходец я погледна изплашено и за да я избегне, прекоси улицата. Не, не мога да отида в полицията! На нищо не приличам. Няма да ми повярват.

Няма и на какво да повярват.

Разполага ли с доказателства, че срещу нея кроят заговор? Дори не помни коя е! Номерът няма да мине пред полицаите. Думата на една болна от хистерична амнезия, не може да натежи повече от тази на всеизвестния и доказан светец. Бъди реалистка! Изчезвай!

Това вече опитах. Не се получава.

Няколко минути се взира в табелата преди да осъзнае нейния смисъл. Аптека „Бийкън“ — изписано с големи букви в златистосиньо. Краката я поведоха сами към входа. Направи път на един излизащ клиент и влезе. Кожата й почувства хладния полъх на климатика. Капчиците пот, стичащи се по врата и ръцете спряха на място. Чувстваше се лепнеща. Главата й бе празна. Дано успее да се добере до гишето, преди да е припаднала!

— С какво мога да ви услужа? — попита аптекарят. Очите му уплашено я гледаха над падналите върху носа очила. — Лошо ли ви е?

— Стол… — едва промълви Джейн.

В следващия миг тя се намираше на пода с изпружени напред крака, неподвижни, отпуснати до тялото ръце и гръб, подпрян на голямо рекламно пано за лекарства срещу настинка. Свит на колене до нея, аптекарят взе от своя помощник чаша с вода и потупа Джейн по ръката.

— Изпийте това! — каза й той, поднасяйки чашата към устните й.

Джейн бавно отпи. Усилията й бяха насочени само в едно — да задържи очите си отворени. Любезният аптекар — мъж на около шейсет с бухнали мустаци и бакенбарди, според модата от седемдесетте години — дълго попива с кърпичка потта от челото й.

— Сигурно е от горещината — промълви Джейн, без да е сигурна, че думите й са стигнали до слуха му.

— Ако позволите, ще кажа, че май сте облечена в повече за ден като днешния. Синоптикът каза, че температурите ще са рекордни! Мислите ли, че можете да станете?

Джейн поклати, глава.

— Не смея.

— Зад щанда има кресло. Не е редно да седите на пода. Хайде, тъкмо ще ми правите компания, докато се съвземете — той я вдигна да стъпи на крака.

Джейн усеща, че някой приближава и я подхваща отзад. Обръща се и вижда Паула. Тя любезно се усмихва, но не я изпуска от ръцете си.