Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Беше доста странна по телефона следобед. Казах си, че не изглежда добре, в мига, в който я видях. Някакви лекарства ли й даваш?

— Лекарят й предписа слаб транквилант, но тя отказва да го пие. Твърди, че от него не се чувства добре. Вече не знам какво да правя — Майкъл замълча за миг и продължи: — Нямате представа колко е ужасно. Държи се напълно непоследователно. В един момент е бодра, в следващия — без капка сила. Сутрин е кротка като коте, следобед — луда за връзване. Изхвърля дрехите от гардероба, къса, тъпче. Никога не знам какво да очаквам.

— От колко време е така?

— Поне от месец.

— В това състояние ходи в Калифорния?

— Въобще не е била там.

Джейн чу как Сара ахна от изненада.

— Всъщност нещата продължават много повече от месец. Тя не е същата още от катастрофата. Изглежда съм се надявал на чудо…

— Но тя се справяше много добре. Нямаше никакви признаци…

— Само пред хората. Когато излизахме, наистина полагаше усилия. Не знам. Може би й дойде твърде много. Изведнъж сякаш реши, че иска да се махне от всичко. Лекарите го наричат състояние на хистерично бягство.

— Не мога да повярвам.

— Ще се оправи, нали?

— Смятаха, че вече трябва да се е оправила, а тя става все по-зле. Днес следобед заплашвала Паула с нож.

— С нож?!

— Боже мой!

— Не знам какво да правя. Ами ако следващия път нарани човек? Ако посегне на себе си?

— Няма да направи такова нещо.

— Мога ли да рискувам?

— Какво говориш?

— Не знам. Вече нищо не разбирам. Депресията й е силна. Не ми разрешава да й помогна. Всеки път, когато излизам, ме е страх, че като се върна, няма да я намеря. Боя се да не опита да… Не искам дори да го кажа.

— Джейн не е от хората, които посягат на живота си — рече Сара, разбирайки опасенията на Майкъл.

— Това Джейн ли беше тази вечер? — просто попита той.

Въпросът я усмири, стаята спря да се върти.

— Ако не започне да се оправя — започна Майкъл с тих глас, — ще трябва да помисля за болнично заведение.

Джейн чуваше учестеното му дишане.

— Майкъл, не бива!

— Какво друго мога да направя, Сара? Кажи как да постъпя и ще те послушам. Вече съм на края на силите си. Опитах всичко. Не знам дали изобщо имам избор.

О, Господи, помисли си Джейн, няма ли кой да ми помогне!? Мракът бавно я завладяваше.

Сънува, че Емили й се обажда и я моли да се срещнат на Бостънското пристанище. Когато Джейн отива на мястото, Емили вече я няма. Хуква да я гони по цялото протежение на река Чарлз, покрай редиците екскурзионни лодки и аквариума на Ню Ингланд, пристаните и пилоните на Бреговата охрана, през моста Чарлстън, покрай сборното място на групите за разглеждане на градските забележителности, към Бостънското военно адмиралтейство. Дотичва до пристанището, точно когато корабът на Емили потегля.

— Емили! Емили!

— Боя се, че вие не сте от нашата група — казва й млада жена. В гласа й има укор. — Ако екскурзията ви привлича, записването става в нашия офис, в Градската градина. Емили ще ви чака там.

— Емили! — изкрещява Джейн и гази гроба на Добрата разказвачка в старото гробище Гренъри. — Емили, къде си?

— Изтърва я за малко — казва някой. — Замина с Гаргамела.

— О, не!

— Каза, че ще те чака във Фанюъл Хол до четири часа.

Джейн скача в първия чакащ автомобил и се понася. Бясно натиска клаксона, размахва среден пръст на всеки, който й се изпречва.

— Дръж си нервите! — предупреждава Майкъл от задната седалка. — Не искаш да катастрофираме, нали?

Изведнъж вижда как тъмнозеленото „Волво“ се носи неуправляемо насреща й. Опитва се да завърти волана. Той е като закован. Натиска до отказ спирачките. Нищо!

— Не! — изкрещя Джейн и толкова силно скочи в леглото, че едва не падна.

Трескаво огледа стаята. Беше в собственото си легло, в собствената си къща.

Хвърли поглед към нощното шкафче, към мястото, където по-рано се намираше телефонът. Емили не се беше обаждала. Или се беше опитвала да позвъни? Две самотни, треперещи от ужас души…

В мозъка й отекна далечен шепот… Вече не знам какво да правя. Нямате представа колко е ужасно… Държи се напълно непоследователно…

Майкъл?

… Тя не е същата още от катастрофата.

Защо говориш така? Има ли нещо за катастрофата, което премълчаваш?

… Ако не започне да се оправя, ще трябва да помислим за болнично заведение.

Болнично заведение? О, Господи! Сигурно и това е сънувала. Всичко е сън!

… Какъв друг избор имам?