Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Само за няколко дни — излъга Джейн… отново почувства леко замайване.

Дали не се дължи на това, че си съчинявам, помисли си.

— Беше страхотно — добави след миг.

— Е, сега вече ми скри топката — възкликна Сара. — Нали го ненавиждаше този град?

— Ами… понякога го ненавиждам.

— Но този път е изключение, така ли?

— Този път беше страхотно — отговори Питър наместо Джейн, допивайки коктейла си. — Е, Майкъл, какво ново в света на медицината?

— Само работа.

— Толкова работа, че не можа да идеш с жена си? — клъвна го Сара.

— Летях до там на няколко пъти за почивните дни.

— Чудесно.

— А в света на счетоводството? — побърза да върне въпроса Майкъл.

Джейн видя как лицето му се разделя на две половини и се съединява отново. Какво й става?

— Лятото е добър сезон. Не е толкова напрегнато. Човек може да си поеме дъх, да намери някой и друг нов клиент. Похвалих ли се кого доведох във фирмата?

— Джейн, лошо ли ти е? — надигна се от стола си Сара.

— За миг ми се зави свят.

— Джейн, какво има? Добре ли си?

Джейн спря поглед върху разтревоженото лице на Майкъл.

— Ще се оправя.

Възможно ли е Паула да е сложила нещо в пастета? Сякаш в отговор на негласното й обвинение, Майкъл си намаза филийка и я изяде, а Питър се наведе, за да си приготви следващата. Значи не беше от пастета. От какво тогава? От газираното питие? Възможно ли е Майкъл все пак да е сложил нещо в него?

Моля те, не се разпадай по шевовете точно сега, безмълвно простена тя. Следобед се чувствах добре. Е, добре е може би силно казано. Поне не ми се повдигаше, нито пък бях така безпомощна. Стаята не се въртеше, нито гласовете изчезваха и се връщаха. Задръж поне до края на вечерта! Трябва да обясниш на Сара всичко!

Как ли ще реагира тя? Видът на Джейн вече й бе направил впечатление. Непрекъснато намекваше за Сан Диего. Явно, бе усетила нещо. Знаех си, че не си падам по снаха си, помисли си Джейн и си припомни телефонния разговор с нея — беше се опитала да я убеди, че се нуждае от помощ. Хубаво е, че поне инстинктите ми са в ред.

Е, щом като са в ред, какво ти подсказват те за Сара Таненбаум? Как ще приеме амнезията ти? А версията, че си затворена в къщи? И тя като снаха ти ли ще вика — Джейн, нищо не разбирам? Също като нея ли ще предпочете да повярва на Майкъл? Защо тя трябва да приеме, че Майкъл те лъже, след като ти самата не си убедена в това? Знаеш, че го прави с невероятна лекота. Бил летял няколко пъти до Сан Диего… Защо го изтърси? Дали и тя, като Елинър, няма да си помисли, че си откачила?

Какво точно смяташ да й кажеш? За десетте хиляди долара? За кръвта по роклята? Синьото е твоят цвят, каза Сара.

— Така и му рекох: Франк, направи си услуга и се отърви от този глупак! Знам, че е клечка. Хубаво е да можеш да се похвалиш, аз работя за еди-кой си… Обаче той си е жива болест. Изобщо не си струва. Взел да звъни посред нощ на Франк, за да обсъдели някакъв си негов сън за данъчни трикове… Сън! Можеш ли да си представиш?! И Франк го слуша. Естествено, че ще продължи да се обажда. Излиза по-евтино, отколкото да идеш на психиатър. Нищо чудно да докара и Франк до лудницата.

— И коя е тази важна клечка?

— Не мога да ви кажа нито дума повече…

— Вече раздрънка по целия град — парира Сара своя съпруг.

— Чарли Макмилан.

— Кой е той?

— Синоптикът от шести канал! За Бога, Майкъл! Почваш да ставаш скучен. Никого не познаваш. Ти знаеш за кого говоря, нали, Джейн? Джейн?

Джейн направи усилие да се фокусира върху лицето на Питър. Защо не стои мирно, помисли си тя. Опитваше да си спомни какво я бе попитал. Как да го чуе? Той говореше все по-тихо. Чуваше го като далечен глас по телефона?

— Извинявай, не те чух.

— Джейн, какво има?

— Не искаш ли да полегнеш за няколко минути в спалнята?

— Можехме да дойдем друг път.

— Не! Нищо ми няма. Наистина! Какво толкова е станало? Нахвърляте ми се, само защото не съм чула нещо?

— Стори ми се, че ще паднеш от стола — рече й Сара и се премести по-близо.

Джейн поклати глава.

— Нищо ми няма. Може би съм просто прегладняла — погледна Майкъл.

Той сочеше с пръст края на устата си. Даваше й знак, че има нещо на устата й. Джейн вдигна ръце и избърса тънката ивица слюнка. Искаше да пийне глътка от газираното питие, но се отказа. Къде се губи Паула с вечерята? Не беше яла нищо от обяд. Слабостта й сигурно е от глад. Ще се почувства по-добре, ако поеме малко храна.

— Колко кила си свалила? — попита Сара.

Как беше прочела мислите й?