Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Прислужницата остави подноса, който носеше, взе букета и тръгна към кухнята.

— Коя е тази? — едва сега я забеляза Сара. — Какво става в тази къща?

— За Бога, Сара, още не сме влезли! — сгълча жена си Питър.

— Това беше Паула — обясни Майкъл.

Джейн усети острият поглед на приятелката си.

— Чистеше два пъти седмично, но когато Джейн си взе голямата отпуска, аз я помолих да идва всеки ден и тя прие. Поне залятото.

— Винаги ви е вървяло — въздъхна Сара, без да сваля очи от Джейн.

— Не съм си правила пластична операция — почувства се длъжна да отговори Джейн. — Наистина. Може би съм попрекалила с грима.

— Не, не е изкуствено.

— О, жена ми е спец по изкуствените работи, нали, скъпа? — намеси се Питър. — Вземете си от гъшия пастет, момичета, превъзходен е.

— Мисля, че изглежда много добре — притече се на помощ Майкъл, целувайки жена си по гримираната буза. — Какво искате за пиене?

— „Кървава Мери“ — веднага отвърна Питър.

— Това джин фис ли е? — посочи Сара чашата в ръцете на Майкъл.

— Точно така.

— Добре изглежда. Ти какво ще пиеш, Джейн?

Джейн вдигна чашата си като за тост.

— Мисля, че ще продължа на газирано.

— Вече не се съмнявам, че има нещо — заключи Сара. — Откога мина на безалкохолни питиета?

— Стомахът ми е малко разбъркан — излъга Джейн, чувствайки, че моментът не е подходящ за по-сериозни теми. — Сигурно от самолета.

— Защо просто не го отложихме? Щяхме да дойдем друг ден.

— Няма ми нищо. Наистина.

— Видът ти не е идеален.

— Сара!

— Стига си ме саросвал. Имам право да се притеснявам.

— Да се притесняваш, да, но не и да си неучтива.

— Като стана дума за неучтивост, — прекъсна ги Майкъл, — мисля, че не сме ви благодарили за виното и красивите цветя.

— Удоволствието е наше.

— Какво ми е на лицето? — попита Джейн шепнешком.

Сара се поколеба.

— Как да се изразя без да прозвучи зле? — поклати глава тя. — Не знам.

Сара силно въздъхна.

— Не знам. Имаш вид на балсамирана. Направо не си същата. Не смея да те пипна с пръст. Може пък наистина да е от грима. Или от цвета на блузата. Нещо прекалено ми розовееш.

— Винаги съм харесвал Джейн в розово — намеси се Майкъл, прегърна жена си, а с другата ръка подаде на Сара нейния джин фис.

— Не, най-много й подхожда синьото — вдигна чашата си за тост гостенката. — Наздраве на всички!

Отпиха от питиетата. Джейн довърши своето.

— Искаш ли още? — внимателно попита Майкъл.

— Ще си налея — отвърна Джейн.

— Позволи на мен — Питър бързо напълни чашата й.

— Защо стоим прави? Да седнем.

— Добра идея. Да опитаме от този пастет, с който се тъпче Питър!

— Разбира се, скъпи дами! — той намаза една филийка и я подаде на Сара, после се обърна към Джейн. — Сигурно и ти няма да откажеш?

Джейн се опитваше да разбере шегува ли се или я пита сериозно. Питър Таненбаум й приличаше на голямо, красиво дете. Също като съпругата си, бе висок и слаб с тъмна, вече прошарена коса. Имаше нещо дяволито, определено детско в кафявите му очи. Човек никога не можеше да каже кога говори сериозно и кога се шегува. А има ли изобщо някой, за когото такова нещо можеше да се каже?

— Не гледай така мрачно! — рече й той. — Ако не искаш, не го яж.

Джейн пое филийката от протегнатата ръка на Питър и бързо я изяде.

— То се знае, сега ще поискаш още.

— Хайде разкажи ни за Сан Диего — подкани я Сара. — Какво прави толкова време там?

— Ама, че приказки! Сан Диего е страхотно място — прекъсна я Питър.

— За седмица, да. Но цял месец? — отвърна жена му. — Колко пъти можеш да посетиш зоологическата?

— Джейн много обича зоологическата в Сан Диего — потвърди Майкъл.

— Да, но едва трае снаха си. Винаги си казвала, че няма капка ум в главата — напомни й Сара.

— Може би се е променила — възрази Майкъл.

— В такъв случай, трябва да се е променила до неузнаваемост.

— На някои им се случва.

— Така ли? И от кога?

— Жена ми, както знаете, е циничка.

— А пък мъжът ми е компетентен по всичко.

— Ах, тази любов от школото! Супер е, а?

— Е, добре! — рече Сара… очевидно трудно можеше някой да я разсее. — Ходила си в зоологическата. Във военноморския музей. Направила си някоя и друга екскурзия с параход, а после?

— Какво става? — отсече Питър. — Разпит ли водиш? Какво правят хората, когато са в отпуска? Ходят на гости, по приятели, по роднини, разглеждат забележителности, опитват се да си починат!

— До Лос Анджелис беше ли?