Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Отлично.

— Те ще се появят едва след десетина минути. Можеш да се качиш да полегнеш.

— Нищо ми няма.

— Изглеждаш чудесно — репликата му прозвуча почти убедително.

Наистина ли? Тя лично се съмняваше. Елегантна — да! Не повече. Доста се беше постарала — за пръв път сложи грим. Позволи на Майкъл да държи ръката й, когато почувства, че трепери. От желание да предаде на лицето си цвят, май попрекали с ружа. Той среса косата й на момичешка опашка, прибра я с една розова шнола на Емили — тя добре хармонираше с блузата й. Защо Майкъл се държи така? Каква е причината да е толкова мил с нея? При ужасния й характер…

Защо излъга лекарите и полицията, искаше да го попита. Улови се, че все още се опитва отчаяно да му вярва, че се надява, съпругът й да има задоволителни отговори на всички нейни въпроси, че може да върже двата скъсани края. Да възвърне доверието й. Беше ли възможно? Моля те, обясни ми ужасните си лъжи, Майкъл! Опровергай безбройните ми подозрения! Прогони лъжата!

Не можеше да го попита. Не можеше да рискува. Не можеше да го разгневи точно сега, когато приятелите им са вече на прага. Само една-единствена инжекция ще я превърне в безпомощно бебе.

— Сигурна ли си, че силите ти ще стигнат? — попита той.

Тя мълчаливо кимна. Всъщност, от страх ли не му задаваше въпросите си? Или просто не искаше да чуе отговорите им? Нима тъкмо от това се опасяваше — че те ще бъдат задоволителни?

В такъв случай какво щеше да излезе? Че наистина е в нервен срив. Че отказът да приема лекарства задълбочава този срив… Че сама си е виновна за всичко… Че състоянието й може да продължи до безкрайност… дори до края на живота й… Че някъде, Бог знае къде, тя е загубила своето собствено аз, а онова, което седи сега пред камината, не е нищо друго, освен прибралото се в къщи нищо!

Отпи нова, голяма глътка. Трябва да избере един от двата варианта. Или е много болна й съпругът й искрено се мъчи да й помогне, или е жертва на неговото коварство и той се опитва да я унищожи психически.

Е, хайде! Какво ще си избереш, многоуважаема състезателко? Билет номер едно или билет номер две? Вариант номер едно или вариант номер две? Останете с нас за поредния епизод от серията „Младите и психясалите“!

Звънецът иззвъня.

— Аз ще отворя — извика Джейн.

Паула спря на средата.

— Няма нищо — успокои я Майкъл. Тя се оттегли в кухнята.

Ръцете на Джейн видимо трепереха. Разля питието. Внимателно остави чашата на малката масичка до стола, пое няколко пъти дълбоко дъх… Надяваше се краката й да се окажат по-стабилни от ръцете.

— Ще се справиш — окуражи я Майкъл и стана от дивана.

Джейн с усилие премести единия си крак. Звънецът иззвъня повторно.

— Спокойно! — чу гласа на Майкъл.

Успя да се добере до входната врата и я отвори.

Пред нея се изправиха двама симпатични непознати. Жената носеше букет градински цветя. Мъжът — бутилка бяло вино в зелена бутилка с формата на риба.

— Добре дошла в къщи! — възторжено извика жената и сърдечно прегърна Джейн. — Как смееш да изчезваш за толкова дълго и никого да не предупреждаваш!

Гостенката отстъпи една крачка и я заоглежда.

Пред Джейн стоеше висока, слаба жена с права, кафява коса и изрусени кичури. Носеше тъмно сини панталони и небесна копринена блуза с гранатова брошка, представляваща две устни с надпис между тях „цункай ме“. Обеците й — гроздове от многоцветни звезди, стигаха чак до раменете. Устните й бяха изрисувани с ярко червило. Първото впечатление на Джейн от Сара Таненбаум бе, че си има работа с една много, ама много фина и жизнена дама. Само не й стана ясно какво общо би могла да има с нея.

Гостенката, като че ли се питаше същото.

— Какво си направила? — високопарно попита тя.

Джейн вдигна ръце и прикри лицето си.

— Какво искаш да кажеш?

— Какво си направила с лицето си? — непознатата улови в длани главата й и се вторачи в кожата около очите й.

— Да не си си правила пластична операция в Калифорния?

— Ама, че шантав въпрос! — обади се мъжът зад нея и тикна бутилката в ръцете на Майкъл. — Радвам се да те видя, приятелю! Как я караш?

— Горе-долу. Ти как си?

— Аз съм бомба! Щом мине времето на данъците, винаги съм екстра!

— Здравей, Сара — Майкъл сърдечно разцелува гостенката и ги поведе към хола.

— Какво й е? — чу Джейн шепотът на Сара и видя как Майкъл кимна.

Тя обаче продължи да упорства.

— Какво си направила със себе си? — междувременно разсеяно бутна цветята в ръцете на Паула.