Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Разбира се, мога да попитам… С усилие потисна смеха си. Да, заповядай, чакам те в седем… между другото, ти коя беше? Не прави глупости! Разсъждавай! Не се дръж лекомислено. Тя е твоя приятелка. Вероятно много близка. Подсказа ти коя е. Името на съпруга й е Питър.

Питър кой? Питър Котънгейл. Питър Рабит. Питър Финч. Съставът „Питър, Пол и Мери“… Питър, Питър — лош и хитър! Свети Петър… Петър плет плете, по три пъти преплита… Ако си приятел… името ти трябва да е било в тефтерчето ми!?

Опита се да прелисти мислено страниците. Една, втора, трета… Лорейн Апълбай, Даян Брюстър, Дейвид и Сюзън Карни, Джанет и Иън Харт, Ийв и Рос Макдърмот, Хауърд и Пеги Роуз, Сара и Питър Таненбаум… Да! Кой друг би могъл да бъде? Колко приятелки имаше с мъж на име Питър? Жената отсреща, бе Сара Таненбаум. Джейн стисна устни, за да не извика името й на глас.

— В колко ни искаш, значи?

— Колкото по-рано, толкова по-добре.

— Сигурно трябва да си легнеш по-рано.

— Напротив. Ще ми се да говоря с теб.

— На мен също. Пак имах скандал с онзи от Гестапо.

— Какво?

— С моя съсед. Ще ти разкажа като се видим. Можеш да се гордееш с мен. Значи, в колко? В седем?

— Чудесно.

— Да донеса ли нещо? Например десерт?

— Не, недей — по устните й се плъзна усмивка. — Точно правя щрудел.

Паула заби поглед в тавана — ако може, ще ме убие с очи, даде си сметка Джейн.

— Звучи примамливо. Нямам търпение да го опитам.

— Аз също. И ако някой ти се обади — добави Джейн, — за да отложи вечерята, не го слушай! Елате при всяко положение! Обещаваш ли?

— Че кой може да се обади?

— Не знам. Някой. На майтап. Може и Майкъл…

— Майкъл?

— На шега.

— Джейн, какво става? Има ли нещо, което не знам?

— Ще се изненадаш.

— Не виждам точно ти с какво можеш да ме изненадаш.

— Обещай, че ще дойдеш! На всяка цена.

— Джейн, започваш да ме притесняваш.

— Обещай!

— Добре де, обещавам. Сега ще ми кажеш ли какво става?

— Довечера. И не закъснявайте.

Линията прекъсна. Джейн свали слушалката до гърдите си и усмихната остави ножа върху дървения плот. Паула рязко скочи и го разкара по-далеч от Джейн.

— Вие сте луда! Знаете ли това? Можехте да се нараните.

Джейн спокойно се зае да размотава телефонния кабел от себе си. Чувстваше се с повишен тонус и приповдигнато настроение. Най-сетне — жива! Всичките лекарства в организма й не бяха в състояние да потиснат радостта и възбудата. Овеси слушалката на стената и седна на масата. Усмивката не слизаше от лицето й.

— Познай кой ще дойде на вечеря?! — каза тя.

— Искаш ли нещо за пиене?

— Мислиш ли, че мога?

— Нямам предвид алкохол. Кола или нещо газирано?

— Нещо газирано, ако обичаш — … защо се държеше така мило?

Джейн проследи как Майкъл се отдалечава за напитките.

— Ще си налея сама — настигна го тя.

На масичката Паула бе наредила чаши и бутилки.

— Боиш се да не ти сложа нещо в чашата, така ли? — в гласа му прозвуча обида.

— Не, разбира се — отвърна Джейн… точно от това се опасяваше.

Дали не преиграва излишно?

Бил се разтревожил, дори се изплашил, когато Паула му разказала какво се е случило следобед. Докато й помагаше да се облече за вечерята обаче, насаме призна пред Джейн, че разбира както страховете, така и желанието й да се срещне с приятели. Естествено, Паула била прекалила — напразно се била борила за слушалката. Щом Джейн чувства, че е в състояние да се забавлява, той с удоволствие ще подомакинства. Искал обаче поне да знае кого очакват на вечеря.

Не! — отвърна тя. Не мога и не искам да ти кажа!

Добре, кимна той. Това е разбираемо.

Отказа да вземе лекарствата си. Той не настоя.

— Отсега нататък те оставям да решаваш сама — каза Майкъл и я помоли Паула да сготви и поднесе вечерята.

Джейн не възрази. Щеше да яде само от общите ястия, за да се предпази от евентуални лекарства. Искаше да е будна и бодра. Макар че съвсем не бе сигурна какво ще каже на Сара… ако човекът, който дойде на вечеря се нарича така.

Джейн отвори нова бутилка. Наля и се загледа в танцуващите из чашата мехурчета. Отпи малка глътка. Върна се на стола си до камината и вдигна поглед към Майкъл. Той приготвяше своя джин фис. Погледна я и й се усмихна. Тя му отвърна със същото, въпреки че й костваше известни усилия. Честно казано, не се чувстваше нито много силна, нито особено бодра. Само решителна, рече си на ум, стискайки зъби зад разтрепераните устни.

— Добре ли си, скъпа?