Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Майкъл и Паула.

— Паула? Коя е Паула?

— Уж трябва да ми помагат, но от тях се чувствам само по-зле. Сега ми бият инжекции…

— Джейн, Майкъл там ли е? Мога ли да говоря с него?

— Не! — почувства, че го изрече твърде високо. — Слушай, Майкъл ме излъга… Каза пред полицията, че съм тръгнала на гости при брат си… На мен ми каза… трябвало да съм го изненадала, но после чантата с документите… открих я у нас… Как мога да съм тръгнала без… без документите… Значи е лъгал… Защо не се е обадил в полицията, когато съм изчезнала…

— Джейн, по-бавно! Кой е изчезнал? Нищо не разбирам! Започни отначало.

— Не, дявол да го вземе, няма време! Ще дойдат всяка минута да ми сложат нова инжекция. Ели, трябва да ми помогнеш! Трябва да кажеш на брат ми. Нека дойде да ме вземе!

— Ели, — намеси се мъжки глас…

Джейн видя как Паула влиза в стаята.

— Ели, аз съм Майкъл.

— Майкъл, какво става?

Джейн слушаше разговора, осъзнавайки, че вече е безсмислено да казва, каквото и да е, Паула се приближаваше със спринцовка в ръката.

— Съжалявам, че ви занимаваме — продължи Майкъл. — Не исках да ви тревожа.

— Какво все пак става при вас?

— Де да можех да кажа?!

Плачеше ли Майкъл?

— Що за налудничаво обаждане? Дори не познах гласа й. Разправя някакви странни неща. Изчезване, загубена памет, тъпчене с лекарства?

— Наистина й даваме лекарства — обясни Майкъл. — Не бива да се вълнува. Така каза лекарят й.

— Нейният лекар?

— Джейн преживя някакъв срив. Мисля, че се дължи на катастрофата…

— О, Господи! Можем ли да направим нещо?

— Никой не може да направи нищо. Трябва да се чака. Лекарят е сигурен, че няма да продължи дълго. Нарича състоянието й хистерично бягство или на медицински език пориомания! Обикновено траело не повече от няколко седмици.

— Хистерично какво?

— Няма значение. Важното е да не се тревожите.

— След няколко дни тръгваме за Испания — чу да казва Елинър, когато Паула се изправи над нея.

— Заминавайте! — каза Майкъл. — От толкова време се готвите за това пътуване. Няма как да помогнете. Дори не исках да тревожа Томи. Докато се върнете, сигурно всичко ще е приключило.

— Наистина отдавна се готвим…

Това бе последното, което стигна до слуха на Джейн. Прислужницата взе слушалката от ръката й.

Ей, Богу, готова съм да се обзаложа, че никога не ми е харесвала тази жена, помисли си Джейн, подавайки безропотно ръката си на Паула.

— Да ви донеса ли нещо? — попита Паула.

— Какво?

Джейн вече не бе сигурна дали чува или й се причува.

— Казах, не искате ли да ви донеса нещо? Още портокалов сок? Препечена филийка?

— Не може ли кафе?

— Разбира се.

— Но истинско. Не тези лайна без кофеин.

— Джейн!?

— Паула!

— Ако смятате да създавате пак проблеми, ще ви отведа в спалнята!

— Остави ме още малко тук! Обичам тази стая — Джейн отвори очи, за да се увери, че зимната градина е на мястото си.

— Щом искате да ви поощряват, трябва да се държите добре.

— Поощрения се дават на децата.

— След като вършите детинщини, естествено ще се държат с вас като с дете — поясни Паула.

— Не го правя нарочно. Просто се чувствам ужасно. Толкова съм объркана!

— Трябва да следвате наставленията на лекаря.

— Опитвам се.

— Трябва да се опитвате по-упорито!

— Благодаря, че ми позволи да сляза тук.

— Д-р Уитакър предложи да ви доведа в зимната градина.

— Благодарна съм му — каза Джейн, наистина бе така.

— Искате ли още кафе?

— Не.

— Както желаете.

— Как е дъщеря ти? — попита Джейн.

Паула имаше наистина изморен вид.

— Добре е. Нищо й няма.

— Как се казваше? Каролайн ли?

— Кристин.

— Майка ти ли я гледа?

— Да. Временно.

— Обзалагам се, че не очакваше да се задържиш тук толкова дълго?

— Краят му се вижда.

— Защо? Защо мислиш така? — Джейн се надигна в люлката.

— Не се вълнувайте. Казах го просто така.

— Прозвуча ми, сякаш знаеш нещо?

— Знам онова, което ми казва д-р Уитакър.

— И какво ти казва той? — продължи с въпросите Джейн.

— Че краят му се вижда — повтори Паула.

— Майкъл говорил ли е с Емили?

— Не знам — Паула поливаше цветята.

— Сигурно му липсва.

— Сигурно.

— Говори ли ти за нея?

— Не.

— А за какво ти говори?

— Не говори много-много.

— Чувам ви като разговаряте — настоя Джейн. — Понякога, когато съм в леглото нощем, чувам как си говорите в кухнята.

— Питам го как е минал денят. Разправя ми, ако се е случило нещо по-интересно.