Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Не може да е такава артистка, даде си сметка. Несъмнено вярваше истински в твърдението си. Само че защо при първите две срещи се държеше иначе? Не прояви нито злоба, нито гняв — най-малкото враждебност… Това означаваше, че е научила за изневярата скоро. Или Даниел си е признал, воден от псевдочувство за честност, или й го е внушил някой друг. Но кой?

Джейн знаеше отговора. Не бе необходимо дори да го произнася. Карол не премълча, че Майкъл е наясно. Нещо повече — бил я помолил да не се разправя с нея, докато не се възстанови. Можеше да се приеме, че най-напред именно от Майкъл е чула за прелюбодейството.

Джейн се бореше с мъглата, в която плуваше мозъкът й. Искаше да си спомни, кога би могло да е станало това. Не беше ли видяла Майкъл да разговаря с Карол една сутрин? Не беше ли ги наблюдавала от прозореца? Дворът, Джий Ар, опъваш до скъсване каишката, нейното главоболие… О, Боже, изстена Джейн, обърна се на една страна. Усети ръката й да пулсира и пак легна по гръб. Защо му е трябвало да казва на Карол нещо, заредено с толкова разрушителна сила?

А ако се е уморил, ако не е бил в състояние да носи сам целия този товар? Ако е имал нужда да се довери на някого? Или го е направил, за да забие клин помежду им? Може би възнамерява да ги държи далеч една от друга? Но защо? Какво би могла да й каже Карол от онова, което Майкъл спестява?

В случай, че той я е информирал за предполагаемата връзка между съпругата си и нейния мъж, вариантите са два: Майкъл споделя истината. Второ — Майкъл лъже. „Не искайте от мен тайни, за да не чувате лъжи!“… Какви тайни? Какви лъжи? Колко лъжи?

Очите на Джейн се разшириха от страх. Съществува трета възможност, даде си сметка тя, докато гледаше как литографията на Шагал от отсрещната стена оживява. Цигуларите се изправят, танцувайки тръгват към нея. Сватбарите започват да се клатят в такт с музика, която чуват само те… Възможно ли е Майкъл, Паула и Карол да са част от заговор? Да са свързани помежду си? Шемет, помисли си, цяла конспирация. Потърка бодящата, възпалена ръка. Почувства се глупава. При това мелодраматично глупава! Къде си ти, о, Робърт Лъдлъм?! Сега имам нужда от теб!

Естествено, истината е по-проста. Просто Джейн е луда за връзване.

Сгъвката на лявата й ръка започна да пулсира болезнено. С усилие я погледна. Кожата на това място бе синьо-лилава. Пръстите й внимателно опипаха мястото. Болеше. Джейн дръпна ръка. Спомни си как Паула я държеше, за да може Майкъл да инжектира успокоителното. Колко пъти от тогава иглата е пробождала беззащитната й кожа? Колко дни са минали? От кога я държат така?

С усилие се изправи, потискайки повдигането в стомаха си. Подпря се на леглото, а после бавно запълзя към банята. До съзнанието й достигна гласът на Паула. Говореше от кухнята. С кого? С Майкъл ли? Джейн се напрегна да чуе нещо. Звучеше само нейният глас — вероятно по телефона. Освен, ако не си бъбри сама, каза си Джейн и едва сподави смеха си. Може би в тази къща има нещо, което побърква всички?! Лоша изолация, отровни за мозъка азбестови плоскости… Какво друго?

Опря се на перилата. Върху гърба си, откъм еркерния прозорец, почувства топлината на слънчевите лъчи. Продължи към кабинета на Майкъл. Само за миг си даде сметка какво прави, строполи се върху креслото зад бюрото и плахо вдигна слушалката.

— … сънува тези кошмари вече няколко седмици — говореше Паула. — Какво? Искаш да кажеш, че като дете никога не съм имала кошмари?

Женският глас от другата страна на линията измърмори нещо на италиански.

Последва тишина, заредена с толкова враждебност, че Джейн затаи дъх.

— Добре де, ти си била идеална майка. Аз не съм. Не мога да си позволя да седя цял ден вкъщи, за да я гледам. Кошмарите й, рано или късно, ще изчезнат. Тя е дете, в края на краищата. Децата често сънуват кошмари.

Пак на италиански…

— Мамо, прави каквото искаш, става ли?! Искаш да я сложиш да спи? Добре. Само че няма да спи през нощта. Така няма да сънува кошмари… Чуй сега! Трябва да свършвам. Имам да приготвям вечеря.

Вечеря, учуди се Джейн и погледна часовника върху бюрото. Внимателно остави слушалката. Минаваше четири след обяд. Какъв ден е? Колко дни е проспала?

Загледа се в телефона. Паула работеше нещо в кухнята. Колко приятелки се бяха опитвали да се свържат с Джейн? На колко беше казано, че е в Сан Диего — на гости при брат си?

Брат ми, помисли си тя и скочи на крака, удряйки колене в бюрото. Извика от болка и замръзна неподвижно. Дали Паула я е чула? Улови дървения плот, за да не се срути. Сърцето й блъскаше с такава ярост, че се уплаши да не припадне. Брат ми… повтори си Джейн и закрета към спалнята, като се опираше в стените. Изведнъж си спомни как бе хвърляла дрехите от гардероба, как в ръцете й се оказа чантата с всички нужни за едно пътуване документи.