Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Успокойте се, за Бога! Д-р Уитакър ще дойде всеки момент — вървеше по петите й Паула.

— Що за чудовище съм аз!? Коя жена би сложила рота на съпруг като Майкъл с мъжа на съседката?!

Джейн чакаше от Паула отговор. Напразно! Наистина ли чакаше отговор от Паула? Втурна се в спалнята. Вдигна юмруци срещу отражението си в огледалата.

— Коя си ти, по дяволите? Каква каша си забъркала от живота си? С кого още си се лигавила? С колко мъже се търкаляш в кревата? Какво от всичко това знае Майкъл? Я виж на какво приличаш! Защо мълчиш, да те вземат мътните!?

— Ще ви донеса лекарство?

— По дяволите, лекарствата! Искам да се махна от тук! — Джейн се взря в отражението си. — Вече не ме интересува коя си!

Стовари длан в сребристата плоскост.

— Не ща да си спомням нищо за теб! Трябва да се махна! Да избягам на края на света! Този път ще го направя по друг начин! Ще го направя, както трябва! — тя разтвори гардероба.

Паула се втурна по стълбите.

— Трябва да се махна! Да изчезна от всичко това!

Трескаво събаряше дрехите от закачалките, късаше ги и ги запокитваше, където й видят очите. Една след друга… блузи, поли, рокли, панталони… изпразваше чекмедже след чекмедже, яростно тъпчеше в краката си бельо, нощници, шалове…

— Бъди проклета! — крещеше Джейн и се мъчеше да съдере плътната памучна нощница. — Нищо тук не е мое! Нищо! Това не съм аз!

Падна на четири крака. Започна да рови обувките в дъното на гардероба.

— Върви по дяволите! — закрещя отново. — Върви по дяволите, която и да си! Чуваш ли! Нямам нищо общо с теб! Ти си луда! Луда и нищо повече! — риташе обувките, гледаше ги как летят из въздуха и падат на пода.

Стана внезапно на крака, протегна се към горния рафт, пълен със стари шапки и сакове. С един замах на ръката събра всичко и го събори.

— Така лудите си чистят къщите — изкиска се тя.

Една кутия се стовари на главата й, тупна на пода, отвори се. От нея се изтърколи тъмносиня чанта.

Внезапно всичко застина. Както беше бясна допреди миг, Джейн сякаш се вкамени. Бавно, внимателно се наведе и взе чантата в ръце. Затаила дъх, без да разбира защо, тя отвори. Заизважда стари кърпички, ключове за кола, ключове от къща, кафяв портфейл. Отвори портфейла и погледна вътре.

Там беше всичко: шофьорската й книжка, картата за социална застраховка, кредитните й карти. Личната й карта… Скрити в кутия, горе в гардероба — защо?! Ако се е канела да гостува на брат си в Сан Диего, не трябваше ли да са у нея? Можеше ли да лети до Калифорния без лична карта? Да замине без чантата си?

Не, разбира се. Освен ако въобще не е имала намерение да ходи там. Тогава защо Майкъл твърди това? Защо разказа тази история на докторите и в полицията? Защо му е да лъже? Това пак опит да я защити ли е?

Нея или себе си?

— Сега вече знам, че си луда — прошепна тя.

Явно не можеше да се справи с новите, неочаквани подозрения.

— Съвсем си изперкала!

Погледна към вратата. Майкъл и Паула стояха един до друг с изплашени, объркани лица.

— Какво става тук, Майкъл? — размаха чантата с документи Джейн.

— Стой мирно! — каза той, Паула я улови за ръката и здраво я притисна.

— Не, моля ви! — изкрещя Джейн.

Беше късно. Иглата прониза кожата й. Лекарството проникна във вените.

Джейн се събуди. В поредния кошмар, който я бе навестил, тя се бранеше от група бръснати глави с фашистки свастики. В ръцете си държеше плюшеното мече на дъщеря си и яростно го размахваше. Цялата бе обляна в пот, гадеше й се. Чувстваше болка в ръката. Очите й упорито отказваха да се отворят. Най-сетне клепачите се повдигнаха. Побърза да ги затвори отново — стаята шеметно се въртеше.

Не се паникьосвай, изкрещя на ум. Въпреки това паниката я обземаше. Всичко ще се оправи! Нали си в къщи, в своето собствено легло?! Нали за теб се грижи най-идеалният съпруг на света?!

Възможно ли е наистина да го е мамила?

— Не! — простена тя. — Не бих могла.

Може да не знам коя съм, но съм сигурна, че не съм му изневерявала. Възможно е дори да убия, но не и да слагам рога на мъжа си. Господи, чуй ме, чий болен мозък е измислил тази перверзна ценностна система! Ще убивам, но няма да прелюбодействам! Ще спасявам тропическите гори, но няма да пощадя чуждите семейства!

Що за логика?

Възможно ли е Карол да лъже? По силата на какъв мотив?

Макар и със затворени очи, Джейн усещаше продължаващият световъртеж. Не се съмняваше, че гневът на Карол бе искрен. Такъв бяс трудно може да се инсценира. Но доколко я познаваше? Не спомена ли самата Карол, че никога не са се познавали истински?