Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Не може ли да си спестим сарказма за малко? — Даниел говореше по-тихо от Карол, но също толкова язвително.

Джейн не гореше от желание да присъства на семейна свада. Може би сега е моментът да тръгне? Нямаше да е зле да си почине, преди да се е върнал Майкъл.

— Май ще вървя…

— Няма да позволиш една нищо и никаква семейна дрязга да те изплаши, нали, Джейн? — гласът на Карол бе предизвикателен.

— Още се чувствам изтощена.

— Знам, толкова много ти мина през главата… — за първи път в думите й прозвуча многозначителен, неочаквано зъл подтекст.

Яростта й към Даниел се прехвърля на всичко, което я заобикаля, помисли си Джейн.

— Много мило, че се вдигна от леглото, за да му кажеш „здрасти“. Бас държа, че цяла седмица дебнеш от прозореца на спалнята, кога ще се появи.

— Джейн тъкмо се прибираше и аз излязох — обясни Даниел.

— Наистина, колко удобно! Бива те да си нагаждаш нещата, както ти отърва. Не съм ли права?

Джейн не беше сигурна към нея или към Даниел е насочен този въпрос.

— Карол, нужно ли е всичко това?

— О, то е едва началото. Само почакай!

— Чудесно, но се налага да закарам нашия син до лагера.

— Как все намираш начин да се измъкнеш!?

— Слушай, Карол, не знам какво те впряга? След минута няма да съм тук. Няма да ме видиш чак до края на есента!

— Нито теб, нито месечната издръжка.

Раменете на Даниел безпомощно увиснаха. Джейн долавяше как в душата му се борят противоречиви чувства — да избухне, да посрещне удара с удар, да заглади нещата… Точно щеше да отвърне и Ендрю извика.

— Хайде, тате, да изчезваме!

— Гласът на здравия разум! — подхвърли Даниел и се обърна към Джейн — Пази се.

— О, само толкова ли! Целуни я, за Бога! Няма защо да се притеснявате от мен — изсъска Карол и пое към колата.

Сграбчи в желязна прегръдка момчето си и го разцелува.

— Обади се, ако имаш нужда от нещо — довърши Даниел.

— Благодаря — отвърна Джейн, — може би ще те потърся.

— Като нищо! — намеси се Карол. — Напоследък има нужда от доста неща. Нали, скъпа?

— Хайде, татко!

— Приятна ваканция, Ендрю! — провикна се Джейн към момчето, то тъкмо се наместваше на предната седалка. — Карай внимателно, Даниел.

Той кимна безмълвно. Седна зад волана. Излязоха на задна. Даниел махна за довиждане. Джейн гледа след тях, докато колата не изчезна. Още не й се прибираше. Усещаше как погледът на Карол пробожда гърба й. Враждебността я покриваше като слой прогаряща кожата киселина. Защо?

— Случило ли се е нещо? — намери сили да се обърне Джейн.

Все още се надяваше, че Карол й е приятелка. Прозвуча рязък, горчив смях.

— Сигурно ме вземаш за идиотка?

— Няма такова нещо. Не знам за какво говориш.

— А, да, ти си забравила! Нали не помниш?! Много удобно!

— Няма ли най-сетне да кажеш, какво има? Имам чувството, че си ми ужасно сърдита.

— Че за какво да се сърдя?

— Не знам.

— Ти не знаеш?

— Наистина не знам. Последния път не забелязах нищо такова. Или не съм разбрала?

— Не си ли спомняш?

— Спомням си, че те смятах за приятелка.

— Странно. И аз мислех същото.

— И какво стана? Разстрои се като видя да говоря с Даниел, така ли?

— Защо ми е притрябвало да се разстройвам?

— Не знам. Може да си се почувствала предадена?

— Предадена. Интересни думи ти идват на езика. Как мислиш?

— Не знам какво да мисля. Престани с гатанките си, ако обичаш!

— Не си ли падаш по гатанките? Странно! Мислех, че който обича игричките, обича и гатанките. Това доказва само едно. Човек никога не знае, дали познава някого или не.

— Моля те, кажи ми какво съм направила, според теб?

— О, не само според мен! Доста ми се ще да ти го кажа, ама обещах… За разлика от някои хора, които мога да назова по име, моите обещания си ги изпълнявам.

— Обещала си на кого? Какво си обещала?

— Карол! Карол, идвай бързо! — чу се разтревожен старчески глас.

С размахани ръце, старецът се показа на вратата.

— Стана пожар! Пожар в кухнята!

— О, Господи! — Карол се втурна към къщата, като едва не прегази кучето.

То беше изскочило навън и неистово лаеше.

— Разкарай се, Джий Ар! — изкрещя тя и изчезна зад вратата.

В същия миг писъкът на алармата за пожар огласи улицата. Джейн реагира инстинктивно. Втурна се след Карол. Ако има пожар, щеше да й е нужна помощ. Отнякъде изскочи Паула и хукна след нея. Двете жени си запробиваха път през сивия пушек.

Карол вече бе стигнала печката. Без успех се мъчеше да загаси с малък пожарогасител пламъците, които идваха от тигана. Джейн грабна капака и го нахлупи отгоре му. Огънят припламна и изчезна.