Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— За Бога, татко, какво искаш да направиш, да ни подпалиш ли?!

— Исках бъркани яйца.

— Това, че си се сбъркал от годините, не значи, че можеш да правиш бъркани яйца! Не ти ли стигат поразиите, дето натвори, ами трябваше и целия таван да очерниш. Я виж! — крещеше Карол, сочейки петната по шкафа. — Тези автографи са все за спомен от твоя велик кулинарен гений! Като са ти се прияли бъркани яйца, не можеше ли да се сбъркаш да ме помолиш?!

— За да отвърнеш, че току-що съм ял, нали? — сопна се старецът, надвиквайки неистовия лай и писъка на алармата.

— Аз мога да му направя бъркани яйца — прояви неочаквана жертвоготовност Джейн.

— Много мило! — отвърна гузно старецът.

— Само без глупости! — рече ядосано Карол. Прекъсна я звънът на телефона. — Ало, да? Не, няма пожар. Вече се справихме. Просто баща ми се опитва да ми прибави още някой и друг бял косъм в главата. Благодаря, че се обадихте.

Карол затвори слушалката и продължи.

— Добре, че пожарната първо звъни, а после праща колите — очите й се втренчиха в Джейн, сякаш не съществуваха нито баща й, нито Паула, нито лаещото куче и пищящата аларма. — Шоуто свърши, можеш да си вървиш!

— Моля те, кажи какво е станало, че толкова се дразниш!

— Върви си, Джейн! — повтори Карол. — Не искам да направя нещо, за което ще съжалявам!

— Например?

— Например, като ти кажа какво си мисля за теб — гневът й пламна и внезапно затихна. — Смятах те за приятелка, дявол да го вземе!

— Аз също.

Карол започна да крачи из опушената стая. Кучето и старецът бързо се отдръпнаха от пътя й.

— Голяма идиотка съм! Това е ужасното. Нито за миг не подозирах! Ама, ни най-малко!

— Какво да си подозирала?

— О, няма ли да млъкнеш с лайнарската си невинност!? Знам всичко за връзката ти с Даниел! Всичко знам!

— Аз? Връзка с Даниел!? За какво говориш? — Джейн не можеше да повярва на ушите си.

Явно, нещо не е чула добре!

— Не!

Това е изключено.

— През цялото време, докато ти плачех на рамото и изливах мъката си, ти си ми се присмивала! Кажи поне, хубавичко ли се кикотехте после с Даниел?

— Що за глупости!? — извика Джейн и погледна към Паула.

По лицето на прислужницата се четеше единствено погнуса и отвращение.

— Напротив! За мен всичко е като бял ден.

— Мисля, че трябва да си ходим — намеси се Паула. — Д-р Уитакър ще се прибере всеки момент.

Вярно ли е? Наистина ли е имала връзка с мъжа на съседката? Даниел намекваше за чувства, възможно ли е да ги е споделяла? Нима подтикван от съвестта си, Даниел си е позволил да признае такова ужасно нещо пред жена си? Дали не й е разправил всичко, точно днес — малко преди появата на Джейн? Това ли бе причинило тази внезапна промяна у Карол?

Възможно ли е Даниел да е в основата на собствените й проблеми? Какво е ставало? Може ли Майкъл да ги е хванал? Стигнало ли се е до сбиване? Тя ли е разбила главата му? Какво е искала? Да го убие ли? Заради какво? Нима заради връзката си с друг мъж? Съществуваше ли тази връзка реално или бе продукт на болезненото въображение на Карол?

За Бога, кое е истина и кое не?

Стои ли сега насред опушена кухня, с пищяща аларма, вой на куче, старец — умоляващ за бъркани яйца, гневна, безмълвно проклинаща прислужница, изгубила нервите си съседка, която я обвинява в прелюбодейство с мъжа й… Нищо не помни! В нищо не е сигурна!

Единственият спомен за Даниел е десет минутен разговор, в присъствието на неговия син, нетърпеливо подвикваш; от колата!

Това ли е нейната действителност?

Джейн Уитакър — що за живот е твоят?! Затова си се махнала! Затова не искаш да се върнеш в него!

— Как разбра? — чу се да произнася на глас.

— Разбрах! Майкъл също знае! — Карол се отпусна в един от кухненските столове.

— О, Боже!

— Накара ме да обещая, че няма да ти кажа нищо, докато не оздравееш! — Карол поклати иронично глава. — Как става тоя номер? Трябва някой ден да ми разкажеш. Правиш мъжете на лайна, а те се изтрепват за тебе! Какъв е фокусът? Що не напишеш книга по този въпрос?

— Съжалявам — прошепна Джейн. — Повярвай, нищо не помня!

— Че що да не ти вярвам!? Какво има за помнене? Даниел в леглото. Чудо велико! Да ме беше попитала. Щях да ти спестя и време, и неприятности. Хайде сега, спасявай се, докато не съм те пречукала!

Джейн прехапа устни, за да не закрещи. Остави се в ръцете на Паула да я изведе. Входната врата тресна зад гърба им. От вътре прозвуча гласът на стареца. Питаше станало ли е време за обяд.

— Не! — крещеше Джейн, тичайки към спалнята. — Не е възможно!