Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— А, значи вече сме на Майкъл — отбеляза Джейн.

Телефонът иззвъня.

Тя обърна глава към него — виенето на свят продължаваше. Хвана се за ръба за масата. Погледът й се насочи към малката ваза с летни цветя в средата.

— По дяволите, защо телефонът винаги звъни, когато съм с мръсни ръце? — Паула взе една кърпа от закачените до мивката.

Без да се замисля Джейн стана и се насочи към апарата на стената.

— Не се обаждайте!

— Защо? Телефонът е мой! — тя грабна слушалката. — Ало?

Паула захвърли кърпата, хвана шнура и почти го издърпа от ръцете й. Джейн се завъртя като голямо кълбо и го уви около тялото си. Само ръцете й останаха свободни — колкото да държи побеснялата Паула на разстояние.

— Не се приближавай! — изсъска й тя.

— Ало? Ало? Джейн, ти ли си?

— Здрасти — извика Джейн в слушалката.

— Джейн, ти ли си?

— Да, аз съм.

— Чудесно. Чудех се какво става? Сюзън се обаждала онзи ден и говорила с новата ви домашна помощница или каквато и да е там… Отговорила й, че още си в Сан Диего и не знае кога ще се върнеш.

— Върнах се снощи — едва не се изсмя Джейн.

— Ако моментът не е подходящ, мога да звънна по-късно.

— Напротив, много е подходящ. Липсваше ми.

С кого по дяволите говори?

— И ти на мен. Не мога да повярвам, че си прекарала близо месец с Гаргамела!

— С кого?

— Със снаха си.

— Гаргамела? — … не се ли казваше Елинър?

— Нали ти я беше кръстила така! Напомняла ти за злия магьосник Гаргамел, дето преследва смърфовете. Какво ли ти обяснявам? Нали сама си ми го казвала?

— Тя лоша ли е?

— Е, не, но… разправяше, че не си падаш по нея. Джейн, случило ли се е нещо? Разговорът ни е доста странен, ако не ти е направило впечатление.

— Не, всичко е наред. Ти как си? — Джейн наблюдаваше как Паула бавно стеснява дистанцията помежду им. — Не се приближавай!

— Какво?

— Не говорех на теб.

— Какво искаш да кажеш с това „не се приближавай!“?

— В кухнята има голям паяк — по-добра метафора за Паула не можеше да измисли. — Нали знаеш как ги мразя?

— Не, не знаех.

Паула започна да се поклаща напред-назад. Вероятно се надяваше на Джейн да й се завие свят.

— Стой мирно, дявол да те вземе!

— Джейн, не му обръщай внимание. Сигурно е по-уплашен и от теб!

— Дайте ми слушалката, Джейн! — гласът на Паула бе тих, успокояващ, почти хипнотичен.

— Не се приближавай!

— Джейн, защо не ми звъннеш ти?

— Не!

Паула скочи към нея и протегна ръка към слушалката. Джейн се дръпна, омота се още повече в шнура. Притисна слушалката с рамо към ухото си. Отблъсна Паула със свободната си ръка. Грабна ножа от кухненския плот и го размаха към прислужницата. Тя замръзна за момент. После се стовари в един от столовете, за да покаже, че се признава за победена.

— Господи, Джейн, този паяк май си го бива! Какво става там?

Джейн не изпускаше от око Паула. Прислужницата леко се размърда. Джейн размаха заканително ножа. Дишаше тежко. Погледът й бе като на див звяр. Какво да направи? Да каже или да не каже какво става?

Какво точно ще каже? Помощ! Държат ме затворена в собствената ми кухня! Мъжът ми и прислужницата ме тъпчат с лекарства! Не ми позволяват да се срещам с приятелките си, които и без друго не помня, тъй като съм си изгубила паметта! По-скоро ще помисли, че съм си изгубила разсъдъка. Пък е и доста близо до истината.

Освен, ако не я уговоря да дойде тук. Да ме види лично. Да поговорим спокойно. Да й обясня какво става…

— Ще се радвам да те видя — произнесе Джейн. Паула стисна зъби. — Кога ще се видим?

— Точно за това се обаждам, да разбера дали уговорката ни за довечера е в сила.

— За довечера?

— Знаех си, че си забравила. Преди минута казах на Питър… Обзалагам се, че й е изхвърчало от главата! Така де, уговорката беше толкова отдавна.

— Не съм забравила, разбира се.

— Значи вечерята остава, така ли?

— Естествено.

— Сигурна ли си? Все пак, току-що пристигаш от Калифорния? Не се съмнявам, че имаш цял куп неща за вършене.

— А защо, мислиш, съм се върнала?

— Наистина ли? Ласкаеш ме. Сигурна ли си, че ще се подготвиш? Не е ли по-добре да отидем на ресторант?

— Дума да не става!

Какво правеше всъщност?! Трябваше светкавично да съобразява. Не беше лесно — световъртежът не спираше, сърцето й биеше като полудяло, ръката й заплашително стискаше ножа. Само една секунда… да прецени всичко. С кого говори? Кой е този Питър? Очевидно съпругът й. Ще дойдат на вечеря. Още довечера. Питър… повтори на ум, стискайки още по-здраво ножа, за да охлади желанието на Паула да предприеме нещо. Прислужницата обаче само преметна крак върху крак. Може би се бе примирила с обстоятелствата. Чака… дебне като котка пред мишата дупка, рече си Джейн. При първа възможност ще ме нападне. Междувременно трябва да преценя чий е гласът от другата страна на линията.