Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Болнично заведение. Майкъл каза, че ще трябва да помисли за болнично заведение. Измамва я, наблъсква я с лекарства, след което сълзливо заявява пред една от най-добрите й приятелки, че изборът е само лудницата. Никакъв сън! Този кошмар бе наяве.

Трябва да се махна от тук!

Джейн отметна завивките. Все още бе със снощните дрехи. Чудесно! Не бе сигурна дали има сили, за да се облече. Само нозете й бяха боси. С няколко крачки до гардероба, това можеше да се оправи.

Пръстите на краката докоснаха килима. Познатият световъртеж се появи отново. Дръж се, заповяда си тя. Съсредоточи се над онова, което трябва да свършиш! Махни се оттук, докато все още имаш възможност.

Какво смяташ да правиш, щом излезеш от тук, пита я собственото й отражение — самовглъбеното й, наподобяващо застинала маска лице.

За това — по късно! Всичко по реда си. Първо трябва да напусна тази къща.

Джейн отвори вратата на гардероба и обу едни черни обувки. Нещо наподобяващо малки камъчета убиваше пръстите й.

— Какво правиш?

Джейн замръзна. Беше гласът на Паула.

— Трябва да отида до банята — излъга тя.

Стараеше се да запази спокойствие, да не залита.

— Добре, но банята не е там.

Почувства как ръцете на Паула върху раменете й я насочват в нужната посока.

— Ето така. Сега напред — тя леко я тласна, сякаш бе дете, което се учи да ходи и я пусна.

— Май имам нужда от помощ — произнесе Джейн, олюлявайки се.

Прислужницата застана до нея.

— Боже мой, какво е това? — извика Джейн и посочи напред.

— Кое? — Паула се наведе към ваната. Джейн силно се олюля. Прислужницата се опита да я задържи, но под силата на тежестта й политна към ваната и силно удари ръката си. Извика не толкова от болка, колкото от ужас. Джейн се втурна към стаята, затръшна вратата, избута нощното шкафче, за да прегради пътя й — разбираше, че това едва ли ще затрудни Паула особено. Поне щеше да я забави, докато се измъкне.

Не може да се каже, че хвърчеше надолу по стълбите. Често губеше равновесие, дори се подхлъзна на последните стъпала. Чу как Паула излезе от банята и изтрополи по коридора. В този миг Джейн хлопна входната врата.

— Джейн, за Бога, какво правите?! Къде смятате да отидете?

На улицата стоеше паркирана колата на Карол. Дано е отключена, помисли си Джейн. Натисна дръжката. Едва не се разплака от радост — тя се отвори. Скочи вътре и тихо прибра вратата. Сви се на пода под предната седалка. Сърцето й биеше лудо. Стомахът й се сви на топка. Чу гласът на Паула.

Викаше я. Представи си как тича по улицата й я търси, как обикаля къщата, как отчаяно вдига ръце. Сега какво? Дали ще си влезе обратно? Ще позвъни ли пак на Майкъл? С колко време разполагам, трескаво мислеше Джейн. Как да постъпя?

Почувства с кожата си как някой наднича през прозореца. Край на играта! Не искаше да вдига очи, за да лиши прислужницата от радостта, че я е заловила. Като че ли съм някакъв престъпник? Вратата се отвори. В съзнанието й веднага изплува окървавената рокля, пачките долари в джобовете на шлифера. А може би съм точно това? Може би наистина заслужавам присъдата си? Не е ли време да се откажеш, попита онази нейна половина, която бе изчерпала силите си и мислеше как по-бързо да се върне в леглото. Пое дълбоко дъх. Облегна се на изтърканата кожа, покриваща седалката и погледна към стъклото.

Отвън й се усмихваше бащата на Карол. Гледаше я, сякаш бе екзотична птица, заключена в кафез. Джейн долови нечии стъпки. Беше Карол.

— Тате, какво правиш там?

Джейн вдигна пръст пред устните си, за да го помоли да мълчи. Той й се захили с беззъбата си уста. Протезата му я нямаше.

— Татко, още не съм готова за разходката. Прибирай се! Не си доял закуската си. Препечените филийки съвсем ще изстинат.

Бащата на Карол се изправи. При мисълта за студените филийки, лицето на стареца се изкриви от недоволна гримаса. Обърна се и пое към къщата.

— Карол — прозвуча разтревоженият глас на Паула, — да сте виждали Джейн?

— Джейн ли? Не. Защо? Пак ли я няма.

— Блъсна, ме във ваната и избяга. За малко да си счупя китката!

— Мили Боже! Значи този път наистина е драснала!?

— Ако я видите или дойде у вас, нали веднага ще се обадите?

— На всяка цена.

— Благодаря.

— Татко, прибирай се обратно!

Джейн чу как вратата се затвори. След малко, от другата страна на улицата долетя същият звук. И двете ли си бяха отишли? Бавно се надигна, надникна през прозореца. Нямаше никой. Дворът пред къщата на Карол бе пуст. Техният — също. Разбира се, бе напълно възможно някой да гледа от прозорците. Трябва да внимавам! Много предпазливо отвори вратата на автомобила и изпълзя навън без да вдига глава.