Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Паула — рязко рече тя. — Къде сложи телефонното ми тефтерче?

Прислужницата оправяше леглото. Раменете й трепнаха. Тя обърна поглед през рамо и отвърна:

— Не съм го слагала никъде.

— Беше в нощното ми шкафче, а сега го няма!

— Въобще не съм го виждала… Нито съм го пипала.

— Беше в нощното шкафче — упорито повтори Джейн. — Сега го няма.

— Трябва да попитате д-р Уитакър, когато се върне — със същото упорство отвърна Паула.

— Ще си направя списък на нещата, които трябва да питам д-р Уитакър — Джейн не скри своя сарказъм.

— Днес, като че ли сте по-весела от обикновено — отбеляза Паула. — Това е добър признак.

Тя приключи с леглото и добави:

— Защо не се облечете да се поразходим с колата?

Звучеше повече като изискване, отколкото като препоръка. Джейн реши да не спори. Тази жена умееше да проявява невероятна упоритост. А и на Джейн наистина й се излизаше. Не беше ли молила Майкъл точно за това? Нима вече е променила желанието си? И защо? Какво я спираше?

Тя надникна в гардероба, уж търсейки какво да облече за разходката. Всъщност погледът й се насочи към пода, към върховете на обувките от черна лачена кожа.

— Хайде, по дяволите! Не ме измъчвай!

Джейн затаи дъх, изчаквайки гневът на Паула да се поуталожи.

Това беше второто й избухване в продължение на десет минутното им пътешествие.

— По дяволите! — удари кормилото Паула.

Без да иска натисна клаксона. Колата зад тях незабавно избибипка. Прислужницата махна за извинение в огледалото за обратно виждане и се залови отново да разрешава проблемите си на съвършен водач.

— По дяволите! Не издъхвай точно сега!

— Може би трябва да изключиш за секунда — предложи Джейн.

— Не, не помага. Този номер го прави вече повече от месец. Няма да тръгне, докато не се почувства готова.

— Трябва да я изключиш.

— Трябва ми нова кола, това е!

Джейн замълча. Какво можеше да добави? Беше истинска трошка, кой знае кога купена на старо. Преживяваше последните си дни. Непонятно защо, този факт я накара да се чувства по-малко самотна? Не може само аз да съм на доизживяване, помисли си тя. Все пак предпочете да не споделя това свое хрумване със спътницата си.

Паула направи нов опит да подкара автомобила. Старият буик изкиха и загуби съзнание. Тя подозрително погледна към Джейн, сякаш смяташе, че причината е в нея.

— Д-р Уитакър ли ви каза, че трябва да се изключи?

— Не помня — отвърна Джейн.

Въпросът й се стори странен.

— Предполагам.

На Паула това й стигаше. Завъртя ключа.

Вече всички зад тях нетърпеливо натискаха клаксони.

— Е, какво искате — извика Джейн. — Да я пренесем на ръце ли?

После вдигна присмехулно пръст и го размаха назад.

— Джейн, за Бога, какво правите!?

Тя виновно прибра ръце в скута си.

— Съжалявам. Вероятно навик.

— Разбирам.

— Какво искаш да кажеш?

Паула не отвърна. С цялото си същество се бе съсредоточила над колата. Завъртя ключа, моторът кихна, закашля и запали.

— Слава Богу! — въздъхна тя и махна на шофьора отзад.

После натисна газта и продължи на северозапад по Удуърд стрийт.

— Какво искаше да кажеш с това „разбирам“?

— Д-р Уитакър ми е разправял за вашия сприхав нрав — тя гледаше пътя пред себе си и нито за секунда не отклоняваше глава.

Джейн не виждаше израза на лицето й.

— Какво точно ти каза? — в гласа си Джейн долови нотки, предвещаващи гняв.

На какво се ядосва? Нима си е въобразявала, че Майкъл ще я остави в ръцете на жена, пред която няма да спомене нищо за нея?

— Само, че имате сприхав нрав.

Не беше само това, но Джейн разбра по напрегнатите рамена на Паула, че едва ли ще измъкне повече информация.

— На мен ми каза, че докато карал, съм натискала клаксона при най-малък повод — Джейн се надяваше, че така ще предразположи спътницата си.

— Опитайте този номер при мен, така ще ви перна, че…

Джейн скръсти ръце. Реши да не продължава разговора. Загледа се в редиците красиви, стари къщи във викториански стил от двете страни на улицата. Чувстваше се малко по-бодра от сутринта. Дали защото не взе сутрешното лекарство, но главата й бе по-бистра. Може би просто волята й се налагаше над тялото. Не е ли целият й живот напоследък въпрос на борба между съзнанието и матерната? Какво значение има това? Никакво!

Почувства, че се смее.

— Нещо смешно ли видяхте? — за пръв път, откакто се намираха в мръсната й кола, Паула я погледна право в очите.

Сега бе ред Джейн да отвърне поглед.