Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

През мъглата от спомени, Джейн си проправяше път към лицето на Майкъл.

— Сънувах някаква случка на ледената пързалка — едва промълви тя.

— Спомни си още нещо, така ли?

Джейн поклати глава. Вече бе загубила представа преди колко време е сънувала този инцидент, както и кой ден е днес.

— Трябва да тръгвам за болницата. Ако имаш нужда от нещо, Паула е долу.

— Колко е часът?

— Наближава осем.

— Сутринта или вечерта?

— Сутрин е — целуна я той по челото.

— Да можеше да останеш при мен? — каза Джейн, ужасена от собствения си, хленчещ глас. — Чувствам се самотна без теб. Страхувам се.

— Няма от какво, Джейн! Вече си в къщи. И си спомняш все повече неща. Това е много добре. Не бива да те плаши!

— Объркана съм, а съм и толкова слаба… Понякога изпитвам паника.

— Защо днес не поизлезеш? — предложи Майкъл, стана и я погледна от другия край на леглото. — Защо не кажеш на Паула да те изведе на разходка?

— Не мисля, че ще стигна много далеч.

— Тогава вземете колата. Чистият въздух ще ти се отрази добре.

— Просто не разбирам, защо постоянно съм така уморена?

— Наистина трябва да тръгвам, скъпа. Първият ми пациент ще дойде след час.

— Дали не трябва пак да ме види д-р Мелоф? Може нещо с мозъка ми да не е наред.

— Нека да отложим разговора за довечера, а? — Майкъл отново я целуна и се отправи към вратата. — Ще кажа на Паула да ти донесе закуската.

— Не съм гладна.

— Трябва да хапнеш нещо, Джейн. Искаш да се оправиш, нали?

Нали? Нали? Нали? Нали? Думите я следваха като ехо, докато мъчително пристъпваше към банята. Нужно й беше да мобилизира цялото си внимание, за да отлепи единия си крак, да го премести напред, а после следващия и т.н. и т.н. Най-сетне стигна до банята. Но какво смяташе да прави тук? Беше забравила.

— Какво ми е? — попита отражението си в огледалото над умивалника.

От ъгълчето на устната й се стичаше слюнка, която Джейн ядосано избърса. Това плод на нейното въображение ли е? Или лицето й се е превърнало в зловеща гипсова отливка? Опита се да се изправи. Мускулите на гърба й се сковаха от болка. Дали не е получила удар? Това би обяснило загубата на паметта, летаргията — нейният неотменен спътник — различните физически страдания, които не й дават мира. Но в такъв случай как изследванията от Бостънската градска болница не са регистрирали симптомите? Освен, ако го е прекарала след прибирането си! Възможно ли е да получиш удар, без да разбереш?

— В теб има нещо генерално сбъркано — рече тя на бездушното си отражение. — Ти си сериозно болна, скъпа!

Напръска лицето си със студена вода. Без да я изтрие, се върна в леглото и гушна възглавницата, пазеща спомена за Майкъл.

За миг си представи, че е до нея — ръцете му я прегръщат, телата им плътно се притискат едно в друго… Вече спяха в едно легло. Не бяха правили любов от онзи съботен ден… Колко е минало от тогава? Няколко дни? Седмица? Джейн непрекъснато нямаше сили. Той не проявяваше настойчивост. Просто се гушваше до нея, видимо доволен от трохите, които му подхвърля. Възможно ли е да е отлетяла цяла седмица?

Отпусна се по гръб — това предизвика нови спазми. Пое си дълбоко въздух, за да ги прогони. Разбра, че те са по-силни от нея. Направи опит да се съсредоточи над друго — гласът на Майкъл, шепнеш любовни слова, нежната влага на езика му, танцуваш върху загатнатите форми на тялото й, силата и твърдостта, с която прониква в нея, блаженството след края на акта.

Джейн отвори очи, в очакване на голото му тяло, надвесено над нея. Вместо това пред очите й стоеше Паула.

Стресна се. Мускулите на гърба й се стегнаха в жесток възел. Заплака от болка.

— Пак гърба ли?

Паула явно е свикнала да ме вижда в това състояние, помисли си Джейн и в потвърждение кимна. Не можеше да вдигне глава от възглавницата.

— Обърнете се настрани. Ще ви направя масаж — нареди Паула.

Джейн се подчини без колебание. Колко пъти бяха повтаряли този ритуал последната седмица? Чувстваше как пръстите на помощницата леко натискат гърба й над кръста.

— Тук ли? — попита Паула, пръстите й рисуваха невидими кръгове.

— Малко по-нагоре… Там, благодаря!

— Опитайте да съсредоточите дишането си върху бодящото място — чу да казва тя.

Недоумяваше. Как може да се насочи дишане към място?!

— Концентрирайте се — допълни Паула.

Джейн се опита, но нищо не се получи. Как да концентрира своето дишане, когато не е в състояние да концентрира дори мисълта си!?