Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Не, аз съжалявам! Ти явно ме познаваш по-добре от самата мен — надяваше се да види как се усмихва.

Така и стана.

— Ако искаш да говориш с приятелките си, просто кажи. Веднага ще ги поканя.

Джейн размисли секунда — да разговаря с непознати, нещо повече — направо да застане пред тях? Видя й се абсурдно. Той отново е прав. Несъмнено стресът ще е голям. А и на кого да се обади? Какво да му каже?

— Не, не още — каза тя. — Моля те, извини ме! Много съм объркана.

— Затова ли звъня на д-р Мелоф?

— Не знам. Не мога да кажа.

— Защо не поговори с мен?

В очите му напираха сълзи. Удържаше ги с усилие.

— Не се ли убеди, че за теб съм готов на всичко? Въпроси, съмнения, страхове, можеш спокойно да обсъждаш с мен. Ако те дразни Паула, ще я освободя. Ако пък искаш да излизаш по-често, ще те заведа, където пожелаеш. Излизай и сама, стига да предпочиташ… Идвай в моя кабинет в болницата. Винаги си добре дошла. В случай, че не желаеш да бъдеш с мен, няма да се натрапвам — Майкъл замълча за миг, сви се болезнено, но продължи: — Аз ли съм твоят проблем, Джейн? Просто кажи, ако не щеш да съм с теб. Ще изчезна без колебание. Ще ида на хотел, докато този кошмар отмине.

— Не искам това, Майкъл! Проблемът не е в теб, а в мен.

— Готов съм на всичко, стига да е добро за теб, Джейн! — повече не можеше да сдържи сълзите си. — Обичам те! Винаги съм те обичал! Не знам защо ни се случи това, но ще направя всичко, за да го преодолееш, колкото се може по-скоро, дори ако трябва да се откажа от теб!

Джейн също се разплака.

— Не искам да си отиваш. Остани до мен! Не ме напускай, Майкъл!

Тя почувства как ръцете му я обгръщат. Главата й се облегна върху гърдите му. Те плачеха. После изтриха сълзите си. Очите на Джейн потърсиха неговите. Устните му се впиха в нейните. Те се целуваха. Беше им хубаво. Направо фантастично… За първи път Джейн почувства, че се е завърнала в къщи, че е част от този дом.

— Божичко, Джейн, толкова си хубава! — Той я целуваше отново и отново. Ръцете му нежно галеха гърдите й, спускаха се надолу към бедрата под затворената нощница.

Внезапно се дръпна, прибра ръцете си и каза:

— Съжалявам! Прости ми, моля те! Не трябваше да го правя.

— Защо? — попита Джейн, макар да знаеше отговора.

— Сега си объркана, неуверена…

— Уверена съм — възрази тя. — Напълно уверена.

Няколко дълги секунди Майкъл не можа да откъсне погледа си от нея, после се наведе, целуна носа й и каза:

— Винаги съм те харесвал в тази глупава нощница. Смехът й огласи стаята.

— Обичай ме, Майкъл! Моля те!

Той внимателно се вгледа в очите й, сякаш се опитваше да проникне в невидимото зад тях.

— Искам те! — прошепна тя.

Повече нямаше място за възражения.

През следващата седмица Джейн сънува нов сън.

Стои с едно момиченце — дъщеря й — накрая на неголяма, кръгла ледена пързалка в центъра на Нютън. Една до друга са — Емили в розово трико и нови бели кънки, Джейн — в грейка с качулка и дебели зимни ботуши. Готови са да поемат по леда, но ги спира строг мъжки глас.

— Прощавайте, тук не се ходи без кънки.

Джейн поглежда краката си, после — червенобузестия младеж пред себе си.

— Само една обиколка!

— Без кънки не е позволено.

Джейн чувства, че кипва.

— Вижте, не искам да споря. Не може ли нещо да се измисли? Пързалката е празна, не виждам с какво ще навредя.

— Без кънки не може, мадам! Това е.

Обръщението „мадам“ кара цялото й тяло да настръхне.

— Хайде, стига! — свива юмруци в джобовете си тя. — Не разочаровайте дъщеря ми! Цяла седмица чака да я доведа тук.

Младежът безразлично вдига рамене.

— Правилата са за всички, мадам. Щом не ви харесват!? — той обръща гръб и започва да се отдалечава.

— Гъз скапан! — измърморва тя, но той я чува.

— Какво казахте?

Всичко се развива с шеметна бързина. Младежът се обръща, тръгва към нея, хваща я с една ръка за яката и я вдига във въздуха, заливайки я с нечувани ругатни. Емили до нея крещи. Вижда тичащи към тях хора. Младежът бързо я пуска. Краката й докосват земята.

— Съжалявам, че избухнах.

— Разбрах. Правилата са за всички — отвръща Джейн и разтреперана пристъпва към близката пейка.

Емили тръгва по леда сама. Справя се не зле…

Късно вечерта седят с Майкъл и обсъждат случилото се. Той казва:

— Господи, Джейн, защо постъпваш така?! Един ден някой от тези може да те убие!

— Съжалявам, Майкъл, просто ме вбеси.

— Добре ли си, Джейн?

— Какво?