Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Отпусна ръце. Не можеше да си отговори. Какъв е смисълът да събужда подобни желания, ако не може да ги осъществи?

Беше ли в състояние да се люби с един непознат, само защото й е съпруг?

— Ти какво мислиш? — попита тя жената в огледалото.

Отражението вдигна рамене.

— Мръсница — отсече Джейн, засмя се и обърна гръб.

Очакваше да види на вратата неодобряващата физиономия на Паула.

Сети се, че е събота. В почивните дни прислужницата не идваше. Щяха да бъдат сами с Майкъл. Предстоеше им много време заедно — достатъчно за всички нейни желания. Стига да ги има… Да поиска — толкова просто ли е всичко?

Нищо чудно главоболието й да се дължи на наложеното въздържание. Или пък то да е причина за продължаващата депресия. Може би просто не е свикнала да живее толкова дълго без секс?!

Какво лошо има да спи с човека? Намираше го невероятно привлекателен. На всичкото отгоре й е съпруг. Спали са цели единайсет години! Не е като да са се забърсали току-що и — хайде в леглото!

Само че си е точно така!

Нещо повече — сега не го познава по-добре, отколкото преди седмица. Е, знае доста за него. Главата й е пълна с подробности от съвместния им живот. Дава си сметка, че е добър, чувствителен, търпелив — изобщо всичко, което може да се желае от един съпруг.

Ами, може би повече не й и трябва.

Какво като не си го спомня?

Познавала го от седмица… Хората се хвърлят в чуждо легло и за по-малко! Нали го харесва… дори с обърканата си глава. Ясно й е с какво я е привлякъл на времето. Какво ще й стане, ако го пусне в кревата си? Той, макар да не е обелил и дума, чака точно това. Просто те са двама пълнолетни, които се разбират добре. А освен пълнолетни, са и женени — т.е. бракът им е законен! Никой не може да ги упрекне! Ако преспят заедно, нищо чудно да й се върне паметта. Най-малкото — ще се почувства по-добре. Какво лошо има в това?

— Не знам — прошепна тя, отвори един от шкафовете и затърси черния колан за жартиери.

Показа го на отражението си в огледалото. Размаха го точно пред носа му. Въздействието бе шокиращо.

— Би трябвало да му подейства — каза си тя.

Това ли искаш, питаше я без глас отражението. Наистина ли искаш да го съблазниш? Трябва да си адски сигурна преди да започнеш!

— Не знам какво искам! — троснато рече Джейн, хвърли колана в чекмеджето и блъсна вратата. — Не мога да преценя! Сякаш главата ми е пълна с камъни.

Вдигна ръце и заби нокти в скалпа си. Кожата й беше изтръпнала.

— Боли ме главата — изстена тя. — Боли ме, не мога да мисля! Непрекъснато съм уморена. По дяволите, какво ми е!?

Сигурно е от проклетите хапчета — въпреки уверенията на Майкъл, че са безобидни. Просто не е свикнала да взима лекарства. Хапчетата са причината за състоянието на обърканост и потиснатост. Също и за умората… И за това усещане за безнадеждност! Винаги, когато го попита, Майкъл й отвръща, че са предписани лично от д-р Мелоф и трябва да ги взима още поне няколко седмици.

Наистина ли е така?

— Какво искаш да кажеш? — запита своето отражение. — Че Майкъл те лъже? Че д-р Мелоф не ти е предписал лекарствата? Че Майкъл и Паула те дрогират нарочно? Защо? Как можеш да мислиш такива неща за мъжа, с когото до преди минута беше готова да легнеш?!

От кой ли перверзен ъгъл на мозъка й изскачаха тези съмнения?

— Очевидно полудявам! — дойде отговорът. — Само един луд може да спори със собственото си отражение.

Съществува начин да разбереш, безмълвно рече жената от огледалото. Обади се на д-р Мелоф.

— Какво?

Обади се на добрия доктор. Той ти каза, че можеш да му телефонираш по всяко време. Попитай го, дали ти е предписвал хапчета.

Как да го направя?

Просто вдигни слушалката и избери номера.

Джейн извърна глава към телефонния апарат. Наистина ли е толкова просто? Това ли е всичко? Да вдигне слушалката и да се обади?

Протегна ръка и се спря. Ами, ако влезе Майкъл? Всъщност, къде е той? Минава девет. Възможно ли е още да спи?

Излезе от стаята. Тръгна по коридора. Внимаваше да не вдига шум — не искаше да го събуди. Ако пък правеше нещо из къщата, не искаше да се втурне след нея. Поне в момента. Мина на пръсти по коридора. Надникна в стаята на Емили, в банята, в стаята за гости, в кабинета на Майкъл… Леглото му беше оправено. Компютърът не работеше. Чу лай и надникна през прозореца.

Майкъл говореше с Карол Бишъп в двора й. Джий Ар нетърпеливо лаеше и опъваше каишката. Явно бяха прекъснали разходката му. Разговорът изглеждаше сериозен. Двамата стояха, навели глави, с погледи в тревата пред нозете им. Карол кимна с глава. Майкъл утешително я потупа по ръката. Сигурно пак одумва Даниел, помисли си Джейн, или баща си. Съпругът й както винаги бе внимателен. Наистина ли се съмнява в него?