Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Рой Орбисън не умря ли? — ни в клин, ни в ръкав попита Карол.

— Мисля, че да — отвърна Джейн.

Изведнъж почувства, че губи нишката на разговора.

— Не умря ли преди няколко години?

— Не помня — отвърна Карол. — Точно това имах предвид. Човек остарява и почва да забравя. Винаги съм знаела кой е жив и кой — умрял.

Откъм задния двор се чу силно лаене.

— Млъкни, Джий Ар — изръмжа през затворения прозорец Карол.

Кучето утихна.

— Де да бяха всички толкова послушни — въздъхна тя. — А, сетих се един виц.

Джейн чакаше. Истинският им разговор бе приключил.

— Някаква жена намерила вълшебна лампа, излъскала я и пуснала духа. Той й казал, че за благодарност ще изпълни едно нейно желание. Тя помислила, помислила, пък рекла. Искам бедрата ми да станат стройни! Духът я огледал и попитал: Това ли е най-голямото ти желание? Бедрата! По света има глад, войни, болести, а ти… стройни бедра? Жената се объркала, помислила малко и рекла: Е, добре! Искам стройни бедра за всички жени по света! — Карол избухна в неудържим смях.

Джейн едва се усмихна.

— Ох, какво знаеш ти — продължи Карол, — краката ти са като клечки. Баща ми беше прав, много си кльощава. Вземи от ореховките.

Джейн тъкмо посягаше, когато на входната врата започна да се чука неистово.

— Карол! — провикна се от горе баща й. — Някой чука!

Тя вече беше станала.

— Или Ендрю си е забравил нещо, или Силайн така се е натоварила, че не може да си намери ключа.

Джейн знаеше, че не е нито единият, нито другият.

— Тук ли е Джейн? — чу почти истеричния глас на Паула.

— Да, тук е — спокойно отвърна Карол. — Тъкмо пием кафе. Да ти налея ли?

— Побърках се! — връхлетя в кухнята Паула. — Защо не ми казахте, че ще излизате?

— Мислех, че не е нужно — излъга Джейн. — Беше заета. Не исках да те отвличам.

— Влязох в стаята ви да видя дали нямате нужда от нещо… Обърнах цялата къща, двора… гаража! Два пъти тичах нагоре-надолу по улицата, докато се сетя, че сте тук! Акъла си изкарах. Помислих, че пак сте избягала — Паула едва удържаше сълзите си.

— Съжалявам, че те изплаших — отвърна Джейн искрено.

Наистина бе постъпила лекомислено. Защо го направи?

— Просто исках за малко да се махна.

— Разбирам — съчувствието на Паула изненада Джейн. — Следващия път само ме предупредете.

— Добре.

— Между впрочем — Паула погледна часовника си, — време е да се прибираме. Трябва да поспите, преди да си дойде докторът и…

— Знам — прекъсна я Джейн — време е за хапчетата.

Събуди се с главоболие.

Тъпа пулсираща болка започваше от вратния прешлен и обхващаше целия й череп, като зимно дърво без листа, чиито оголени клони се разпростират до най-фините нервни окончания. Боляха я дори зъбите.

Още един ден в рая, помисли си Джейн и се опита да свали краката си на пода. Усещаше ги тежки, сякаш някой им бе вързал гири, докато е спала. Погледна към тях. В отговор, босите й палци мръднаха под бялата нощница. Няма никакви гири, помисли си тя. Стана и се опря върху таблата на леглото. Гирите бяха в главата й.

Въздъхна, борейки се с желанието отново да се върне в леглото. Има ли смисъл да става? Чувстваше се отвратително. С напредването на времето, това щеше да се засилва. Скоро ще влезе Паула, за да я нагледа, да я натъпче с хапчета и да й предложи закуска. После Джейн пак ще спи. Или ще разлиства кожените семейни албуми, питайки се кои са тези непознати. Разбира се, с Майкъл бяха минали всички фотографии нееднократно. Вече знаеше добре кой, кой е. Дори, ако срещнеше някой на улицата със сигурност щеше да го познае. За какво ли? Почти не излизаше…

Погледна към вратата. Очакваше в рамката й лицето на надзирателя. Нямаше никого.

— Не си справедлива — каза на своето отражение в огледалото тя. — Паула не ти е надзирател. Сама си си надзирател!

Очите й следяха как непознатият образ насреща сваля с отвращение бялата си нощница.

— Която и да си, имаш ужасен вкус! — рече й непознатата. — Тази дреха е истинска страстоубийка!

Защо продължаваш да я носиш, питаха очите й.

Защото всеки път като я хвърля в коша, знаеш кой я пере и връща обратно… По-лесно е да я облека, отколкото да се преборя за друга. Пък е и по-безопасна, реши Джейн. Няма нужда да се притеснявам, че може да събудя у мъжа си желания, с които още не съм готова да се справя. И пред самия Уорън Бийти да се появя в тази одежда — резултатът ще е нулев.

Ръцете й се плъзнаха по голото тяло, задържаха се върху гърдите, заслизаха към плоския корем и леко окосмения венерин хълм. Почувства лек трепет. Често ли правеха любов с Майкъл? Беше ли добър в леглото?