Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Красиво малко създание! — прошепна Джейн, бързо прелиствайки последния от албумите.

Очевидно Емили я беше изместила като любим фотомодел на Майкъл. Дали Джейн сама й бе преотстъпила тази роля? Не бе ли ревнувала от собственото си дете?

Разтърка челото си. Опитваше се да я заболи глава. Моля те, само не се превръщай в една от онези несигурни, кекави майки, които не обичат даже децата си!

— Спри я, за Бога! — извика Джейн, дочула бръмчене на прахосмукачка над главата си.

Паула работеше като истинска фурия — без миг почивка — ако не готвеше, чистеше, ако не чистеше, поливаше цветята, когато свършеше и с това, веднага се залавяше да оправя спалните… През цялото време обаче, не забравяше постоянно да напомня на Джейн, че трябва да си почине, да си глътне хапчетата, да се нахрани… Непрекъснато беше време за нещо!

Защо малко не поспреш, искаше й се да отвърне, раздразнена от неуморната активност на Паула. Господи, що за човек съм всъщност?! Нима завиждам дори на домашната си прислужница? Как мога да се ядосвам за това, че някой предано се грижи за мен и дома ми?

— Нищо чудно! Явно съм депресирана — каза Джейн. — Аз съм просто една нещастна, скапана жена!

Опита се да си представи как младата прислужница мъкне огромната прахосмукачка от стая в стая. Ако се съдеше по бръмченето, — вече бе в кабинета на Майкъл. Навярно старателно подреждаше всичко — лист по лист.

Откога знаеше, че Паула е влюбена в Майкъл? Това беше ли я разтревожило? Имаше ли й зъб? Всъщност какво неестествено виждаше в това, че някой е влюбен в лекаря, спасил собственото му дете? Особено, когато той е красив и очарователен…

Въпреки това, тази жена я притесняваше. Дали по някакъв начин не беше свързана с нейната амнезия?

Разбира се, помисли си Джейн — ти се опита да я убиеш и сега си отмъщава като чисти цялата къща. Милиметър по милиметър! Ясно е — добронамереността й е абсолютно фалшива!

Върна албумите на мястото им в библиотеката. Вече не знаеше с какво да се заеме. Можеше да включи телевизора, да навакса със сериите от „Младите и ненужните“. Но се чувстваше достатъчно ненужна… А ако вземе някоя книга? Джейн бавно пое покрай библиотечните рафтове, мислейки какво вече е прочела и какво не. Каква литература предпочиташе? Романи, биографични книги, любовни бестселъри? А може би криминалета? Майкъл й бе споменал, че е завършила английска филология, че е работила в книгоиздаването. Какво точно? Като каква?

Дано Майкъл се прибере по-скоро, за да го попитам, каза си тя. И още — дали да не отида при психиатър, дори при хипнотерапевт? Ще ми помогне ли това? Можеше също да го попита как е минал денят му, да сподели какво е правила тя. Изобщо — да се преструват, че живеят нормално… Наистина ли трябва да отсъства чак до довечера, след като това е първи ден на съпругата му у дома?

— У дома, откъде?

Отново се върна в зимната градина. Явно тук беше мястото за размисъл. По всичко личеше, че е живяла чудесно. Какво би могло да се случи? Какво я е накарало да запокити всичко? Да се прави на паднала от Марс?

Пръстите й докоснаха огромните, зелени листа. Очите й инстинктивно провериха дали растенията са полети. Естествено, Паула се беше погрижила.

Трябва да ме е срам, помисли си Джейн и се отпусна върху шезлонга. Една млада жена, с родено без брак болно дете, без пари и бъдеще чисти моята стая… Справя се. А аз — с прочут и прекрасен съпруг, чудесно, здраво дете, великолепна къща — седя безпомощна, самосъжалявам се и не мога да се взема в ръце! Д-р Мелоф ли беше споменал, че хистеричната амнезия е механизъм за самосъхранение при непоносима ситуация — силен страх, гняв, унижение?

От какво, от какво, от какво — удари с юмрук по страничната облегалка Джейн, — от колко време продължава всичко това? Колкото и да е била непоносима онази ситуация, едва ли е по-лоша от сегашната!

— Какво има? — стресна я гласът на Майкъл. — Добре ли си? Нещо боли ли те?

— Нищо ми няма — бързо отвърна тя и стана. — Толкова се радвам, че си дойде.

След миг беше в прегръдките му.

— Липсваше ми — наивно прошепна тя.

Чувстваше се почти глупашки щастлива, че го вижда.

— Много се радвам — отвърна той и я целуна по челото. — Надявах се, точно с това да ме посрещнеш.

Майкъл отстъпи една крачка и внимателно я огледа, без да я изпуска от ръцете си.

— Какво има? Случило ли се е нещо? Паула не се ли грижи за теб?

— Не е от това — отвърна Джейн, но какво всъщност й беше? — Може би просто съм очаквала твърде много. Не знам. Въобразявала съм си, че щом вляза у дома, паметта ми ще се върне за секунди.