Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Ще се обадя и идвам.

— Това е Кийт Джарвис, футболистът! — изчуруликва Даян, когато той се отдалечава. — Не мога да повярвам. Първо някакъв маниак едва не ни убива, после ни спасява самият Кийт Джарвис! Дали е женен?!

— Защо не вдига телефона? — не може да си обясни Джейн.

Звъненето продължава до безкрайност. Изведнъж спира.

— Ало-о! — прозвучава от дълбочината на ресторанта. Това не е гласът на великана, а на някаква млада жена. — Съжалявам, тя не е в къщи. Замина на гости при брат си за няколко седмици.

Джейн отвори очи. Докато се осъзнае, сънят избледня напълно. Бързо се огледа, за да се ориентира. Беше на люлката в красивата зимна градина, покрита с мекото одеяло. Слънцето за миг се бе скрило зад голям облак. Колко е спала? Кой съчинява тези странни сънища?

— Да, наистина го реши спонтанно — каза Паула и Джейн разпозна, същият женски глас, звучал до преди миг в съня й. — Не, всичко е наред. Искаше да го изненада.

Стана от люлката, колкото е възможно по-тихо, задържа я с длан, за да не скърца и пое на пръсти към кухнята.

— Ще ви се обади, веднага щом се върне — продължаваше разговора Паула, без да подозира присъствието й. — Приятен ден. Дочуваме!

Постави слушалката, пое си дълбоко дъх и се обърна.

Дори изникването на Джейн да я бе стреснало, с нищо не го показа.

— Мислех, че още спите.

— Кой беше? — кимна към апарата Джейн.

Паула се смути.

— Ами, не попитах.

— Защо каза, че съм на гости при брат си?

Паула я гледаше с глупав, овчедушен поглед.

— Д-р Уитакър смята, че ще е по-добре да не ви безпокоят по телефона, докато не възвърнете силите си.

— Нямам проблеми със силите си — възрази Джейн, чувствайки точно обратното. — Проблемът ми е в паметта.

— Какъв е смисълът да говорите с някой, който не помните?

Такава логика не можеше да не разгневи Джейн.

— Смисълът е, че може да си спомня нещо.

— Но може и да не си спомните. Само ще се разстроите. Искате ли да обядвате?

— Мисля, че преди малко закусих?

— Закусихте преди няколко часа. Хайде, трябва да…

— Да възстановя силите си! Знам.

Джейн седеше до кухненската маса и гледаше как Паула приготвя обяда.

Тя намери албумите със снимки върху най-долния рафт на библиотеката в хола.

Разгледа един по един и шестте. Разлистваше своя живот в поредици от фотографии — понякога нелепи и наивни, в други случаи — обикновени и съвсем рядко — изключителни. Една година косата й беше дълга, друга — къса, трета и четвърта — накъдрена, прибрана или пусната — в зависимост от модата. Впити джинси, сандали на бос крак, ботуши до бедрото, кожени якета, раздърпани пуловери… Единственото неотменно нещо бе усмивката й.

Имаше я на безброй снимки заедно с Майкъл — от времето, когато бяха гаджета, от сватбата, от пътешествието в Ориента, в компанията на други хора или сами — навсякъде прегърнати и влюбени. На една от фотографиите Майкъл се бе снимал с по-възрастна двойка — вероятно родителите му. Бяха хубави хора — високи и достолепни. Баща му — леко посивял, майка му — с гъста руса коса. На другата — до нея — Джейн също прегръщаше възрастна жена, която би могла да бъде единствено майка й. Усети как сърцето й подскочи.

— Прости ми, мамо — прошепна Джейн и проследи с пръст силуета й. — Толкова искам да си спомня за теб!

В очите й избиха сълзи. Джейн затвори албума.

— По дяволите, наистина ще си спомня! — ядоса се тя и го отвори отново. — Разбира се, че те помня, мамо — каза на засмяната снимка. — Помня и теб, и брат си Томи! Как си, Томи?

Насреща й се усмихваше русоляв младеж с раздалечени предни зъби. Беше сложил ръце върху раменете на младата Джейн и друга по-възрастна дама — майка им. Колко горд и наперен изглеждаше! От следващата фотография също я гледаше той — тъмнокос и сериозен. Позата му бе подобна на горната. Кой друг можеше да бъде, ако не Томи!?

Разгърна следващия албум. Загледа се в невероятно едрата, бременна жена. Беше в джинси с навити крачоли, блуза на райета и прибрана коса. Глезените й изглеждаха подути.

Джейн инстинктивно поглади корема си. Това беше самата тя като бъдеща майка. Колкото и да се напрягаше, не можеше да си спомни нито бременността, нито дните на майчинството. Откри една снимка на Емили — красива, с розови бузки — тя надничаше смешно изпод бебешкото си одеяло. Пред очите на Джейн детето израстваше от снимка на снимка — бебе на четири крака, момиченце, смело гмуркащо се във водите на някакво езеро…