Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Е, добре. Тя е Джейн Уитакър. Майкъл Уитакър — красив и прочут детски хирург — е любящ и предан неин съпруг! Имат красива дъщеря, прекрасен дом, купища приятели. Тогава защо, когато научи всички тези неща, се почувства потисната? Защо й се иска да се скрие в някаква дупка и тихо да умре?

Потръпна при спомена за снощния кошмар. Винаги бе ненавиждала змиите. Потърка с ръка мястото, убодено от инжекцията. Отвори очи с надеждата да види до себе си Майкъл. Нямаше никого.

Той й беше обещал сън без кошмари и бе удържал думата си. Спа дълбоко, безпаметно… Защо сега се чувстваше толкова зле? Защо главата й бе като циментирана?

Видя будилника върху нощното шкафче. Не можеше да повярва на очите си — стрелките показваха десет и десет. Възможно ли е да е спала повече от дванайсет часа?!

Приближи часовника. Нямаше съмнение — точно десет и десет! Божичко, помисли си, половината сутрин е минала! Опита се да стане отново, но подът се наклони към нея. Изпъна ръката си. Опря се на нещо хладно и чисто, като ледено езеро. Вдигна очи. Беше се озовала очи в очи със собствения си образ.

Дланта на дясната й ръка, притискаше своето огледално отражение — сякаш то се бе приближило, за да й даде опора.

Къде е Майкъл, почуди се отново. С несигурна походка, подпирайки се, където може, се добра до банята. Отпусна се върху тоалетната, с глава стисната между дланите й. Дори не затвори вратата. Ами ако Майкъл дойде?! Няма ли да му стане неудобно? А на нея? Как ще се почувства? Какви бяха семейните им навици? Затваряха ли след себе си вратите или живееха на показ — пред целия свят — без изобщо да им пука? Нямаше никаква представа. Беше дяволски уморена, за да умува над този въпрос. Всъщност, ако Майкъл се появи, щеше ли изобщо да го забележи?

Стори й се странно, че още не се е появил. Очакваше да го види с отварянето на очите си. Това разочарова ли я? Кара ли я да се чувства потисната?

Може би долу приготвя закуската им. Няма да се учуди, ако Майкъл се окаже такъв спец по кафето, какъвто бе по чая.

Или ще й сервира в леглото бекон с яйца? Настроението й малко се повиши… Но за кратко — тя нищо не можеше сама. Бе абсолютно зависима.

Пусна водата. Шумът вероятно ще доведе съпругът й. Изми лицето и ръцете си. Дълго плиска очите си, но те сякаш се намираха зад невидима ципа. Мъглата оставаше неотмиваема. Изненада се, когато все пак видя, че не изглежда зле. Върху раменете й падаше свободно дълга, лъскава коса. Кожата й, макар малко бледа, стоеше гладка и хубава. Дори торбичките под очите, сякаш от съчувствие, се бяха поприбрали. Изми зъбите си и се замисли дали да не се облече. Не намери сили да изхлузи дори нощницата над главата си. Е, нали не възнамерява да излиза!

Решително отметна глава — трябва да преодолее този плен на слабостта — да освободи тялото си от него. Отново всичко затанцува пред очите й — с усилие се добра до леглото и падна върху постелята.

— Ще си почина една-две минути — прошепна тя и загуби съзнание.

Когато отново отвори клепачи, беше минал цял час.

— Господи — възкликна Джейн, надигна се и стана от кревата.

Този път подът стоеше стабилно на мястото си. Не й се виеше свят, макар все още да чувстваше лека слабост. В сравнение с изживяния ужас, това бе нищо.

— Напредваш — похвали сама себе си.

Отражението й се усмихна от огледалото. Разсеяно приглади кичур коса над челото си. Осъзна, че неволно имитира снощният жест на Майкъл и застина.

— Боже мой!

Спомни си за шевовете в корените на косата му. Какво означаваха те? Бяха ли свързани с нещо?

Операция ли е претърпял? Или падане с удар в главата? В съзнанието й отново нахлу образът на окървавената синя рокля. Раните по главата кървят силно, даде си сметка тя. Беше ли възможно петната да са от него?

Веднага отхвърли тази мисъл. Ако е така, Майкъл щеше да й е казал, независимо, че се старае да я щади.

А може би никакви шевове, не съществуват? Плод на болно въображение ли са те? Тогава се намираше под въздействието на кошмара. Беше объркана, беше тъмно! Щом въображението й може да роди полета с отровни змии, какво остава за някаква си линия от шевове? Мозък, който е способен да забрави сам себе си, може всичко.

Във всеки случай, няма да й е трудно да разбере истината. Ще огледа Майкъл и ако шевовете не са въображаеми, ще го попита откъде са? Животът може да бъде и прост — стига да му хванеш цаката.

Приближи прозорците и отвори капаците. Докато погледът й бродеше из задния двор, мислеше къде ли се бави Майкъл и възможно ли е все още да спи.