Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Тя крещеше.

— Джейн! — чу гласа на Майкъл.

От страх не смееше да отвори очи.

— Джейн! Добре ли си? Джейн, събуди се! Това е сън. Имаш кошмари. Събуди се, Джейн!

С усилие отвори очи. Ръцете й се размахваха на всички страни, за да попречат на Майкъл да я докосне.

— Аз съм, Майкъл. При теб съм. Всичко е наред.

Беше й необходима цяла минута да се успокои, да прогони кобрите на долната земя, където беше мястото им, да осъзнае, че не е в никакъв безименен хотел, а у дома — жива и здрава в собственото си легло.

— Сънувах ужасен сън — простена тя. — Навсякъде пълзяха змии.

— Всичко свърши — прегърна я успокояващо той. — Прогоних ги до една.

Тя се притисна към него.

— Беше като наяве.

Почувства, че е плувнала в пот и се дръпна.

— Цялата съм мокра.

— Отивам за кърпа и идвам веднага.

Приседна в леглото, тръпнеща от треска и страх. Докато Майкъл се върне, подробностите от съня започнаха да избледняват. Джейн не се опитваше да ги задържи — напротив, искаше да се освободи от тях, колкото може по-бързо. Чувството на ужас обаче не я напускаше — беше проникнало във всяка нейна пора, заедно с вледеняващото усещане, че пада назад в гнездо на отровни змии. От отвращение й се повдигаше.

— Дишай дълбоко — нареждаше Майкъл и бършеше с хладна кърпа челото й. — Точно така. Продължавай. Отпусни се. Вече всичко е наред.

— Беше ужасно.

— Знам — той й говореше, сякаш беше една от неговите малки пациентки. — Вече свърши. Вече си добре.

Забеляза, че е само по джинси — нахлузил ги е, когато е чул виковете й. Какво ли е сънувал той, мислеше тя. Майкъл подпря гърба й с нова, чиста възглавница. Хладната материя се докосна успокояващо до ръцете й.

Изведнъж нещо леко я прободе. Нима кобрите все още бяха в леглото? Пое глътка въздух и вдигна очи — една тънка змия се отдалечаваше с бързо пълзене.

— Инжекцията ще ти помогне да не сънуваш кошмари — успокои я Майкъл.

Остави спринцовката и отново я прегърна.

— Трябва да спиш, Джейн — целуна я по челото той. — Това е най-доброто за теб.

Тя само кимна. Той я сложи да легне и оправи възглавницата й. Видя лицето му съвсем отблизо — по него се четяха прикрит страх и дълбока самота. Искаше да протегне ръце, да го погали. Да притисне тялото му до себе си, да го задържи цялата нощ. Ръцете й не я слушаха — клепачите бавно се затваряха. Знаеше, че Майкъл няма да си тръгне, докато тя не заспи напълно. Опита да победи съня. Полуотвори очи. Видя го как вдига ръка и приглажда назад косата си. Над челото му се откри линия от шевове, прикривани досега от падащия надолу перчем.

Какво е това, опита се да попита тя. Устните й бяха пресъхнали. Какво е станало с главата ти? Тъмнината я обгърна и тя потъна в дълбок, спокоен сън — точно както й беше обещал Майкъл.

Тя отвори очи. Слънцето струеше през дървените капаци на прозорците. Седна в леглото, подпря се на лакти и опря гръб на таблата. Изчака погледът й да се избистри, а шума в ушите да позаглъхне. Преглътна няколко пъти. Гърлото й бе толкова сухо, сякаш някой го бе затъкнал с памучен тампон. Опита се да стане.

Стаята се залюля под нозете й. Главата й се килна назад като при рязко блъсваме в гръб. Крехкото й тяло не можеше да се държи. „Хъмпти Дъмпти седял на оградата, Хъмпти Дъмпти паднал от там“, натрапчиво се въртеше в ума й старата детска песничка. Джейн се отпусна обратно върху леглото.

Погледна към огледалата. „Цялото кралско войнство“, продължаваше да нашепва вътрешният й глас, „на Уитакър Джейн не може да върне даже и капка достойнство“. Тя се обърна към своите размножени, люлеещи се отражения.

— Джейн Уитакър — произнесе тържествено, опитвайки се да ти застави да спрат безумните си движения, — коя, по дяволите си ти?

Отраженията климнаха напред и изчезнаха. Новият пристъп на световъртеж я беше повалил на възглавницата.

— Не бързай — каза си тя. — По-добре бавно, но сигурно!

Цял лабиринт от паяжини, оплете мозъка й. Ръцете й се протегнаха, разкъсаха ги. На тяхно място веднага изникнаха нови. Джейн отново ги разкъса, а те изникваха и изникваха…

Тя разтърси глава. Отново й се зави свят. Затвори очи, за да не припадне. Върху раменете й стоеше нещо безчувствено, упоено, замръзнало, пълно с отровен газ, готово да експлоадира.

Опита се да въведе някакъв ред:

Намираше се в дома на Джейн Уитакър, спеше в леглото й… Съпругът на Джейн Уитакър беше съвсем наблизо — в съседната стая. Какво по-хубаво? Тя самата бе Джейн Уитакър! Доказваха го и документите — паспорт, брачно свидетелство, семейни фотоси върху пианото… Дори умееше да свири, за Бога! Какво още й трябваше?!