Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Сведе поглед към пода и преброи точно дванайсет чифта обувки.

— Имам доста хубави неща — отбеляза с тих глас.

— Така е — кимна той, — макар че облеклото, в което си сега виждам за първи път.

Джейн хвърли поглед на дрехите, които си бе купила тази сутрин и каза:

— Аз също.

Той се изсмя.

— Уморена ли си?

Тя кимна. Изпитваше неистово желание да се отпусне в леглото. Само не беше сигурна иска или не в него да се намира и Майкъл.

— Не се притеснявай, Джейн — сякаш прочете мислите й той. — Ще се преселя в стаята за гости, докато ти сама не ме повикаш.

— Не ти, аз ще отида там — отсече тя.

— В никакъв случай — настоя Майкъл. — Това е твоята стая.

— Това е нашата стая — коригира го Джейн.

— Пак ще бъде наша, сигурен съм — той извади една дълга бяла нощница от гардероба и внимателно я сложи на леглото. — Тази е любимата ти. Облечи я. Ето там е банята.

Майкъл посочи с ръка вратата до гардероба.

— В това време аз ще направя чай.

Той излезе преди да е успяла да му поблагодари.

Джейн бавно отпусна тяло върху леглото. Протегна ръка към бялата памучна нощница и внимателно я огледа. Как би могла жена, която се кипри с черен колан за жартиери, да харесва толкова стерилна вещ — броня за девственици? Била любимата й нощница!?

— Е — изрече на глас, — все е по-добре, отколкото да спиш в шлифер.

Съблече се и надяна дългата до земята, памучна броня. Събу новите обувки, провери подложката на дясната — ключът от багажната клетка беше на място. Подреди новите си дрехи в гардероба и изтича в банята.

Не беше трудно да си представи коя е нейната зъбна четка. Майкъл едва ли би си служил с розовата. Джейн енергично изми зъбите си, дълго плиска лицето си, докато се зачерви. Взе една четка за коса от масичката до двойната мивка и дълго се сресва, разглеждайки голямата, удобна вана, кабинката с душа, бидето. Всички удобства са налице, заключи тя. Наистина ли това място й принадлежеше, както и тя на него?

Върна се в спалнята, приседна на леглото, искаше да се мушне под завивката, но ръцете й трескаво, неконтролируемо се заловиха със съвсем други неща. Приглаждаха колосаната нощница, посягаха към будилника, избутваха белия, със златни орнаменти телефон към края на нощното шкафче, а после го връщаха обратно, търкаха порцелана на малката нощна лампа, сякаш от нея трябваше да изскочи духът, като от приказката за Аладин. Стори й се, че чу Майкъл по стълбите, но когато погледна, на вратата нямаше никой. Изправи се, после пак легна, насочвайки отново вниманието си към нощното шкафче. Помисли дали не трябва да нагласи будилника, да светне лампата, да позвъни по телефона… Реши да отвори чекмеджето — не, че търсеше нещо, просто ръцете сами й заповядваха.

Видя го веднага, без никакво колебание за какво служи — всички тефтерчета с телефони си приличат. Това беше средно голямо, с подходяща обложка. Предпазливо го вдигна, като гост, който наднича там, където не му е работата. Подържа го няколко секунди в скута си. Хайде, рече си нетърпеливо, тефтерчето е твое. Отвори го. От какво се боиш? За Бога! Та там има само един азбучник — букви и списък от имена. Те не означават абсолютно нищо! Най-сетне отгърна на А. Лорейн Апълби, прочете тя. Спомни си думите на Майкъл. Според тях, това бе стара нейна приятелка. Арлингтън — частно училище… Арлингтън — частно училище? Естествено! Училището на Емили. Виждаш ли? Не е трудно, рече си Джейн и събрала смелост, прелисти на Б. Спря се на името Даян Брюстър — може би това беше онази приятелка, на която Майкъл не помнеше фамилията. Бързо откри останалите имена, които той бе споменал — Дейвид и Сюзън Карни, Джанет и Иън Харт, Ийв и Рос Макдърмот, Хауърд и Пеги Роуз, Сара и Питър Таненбаум. Всички ги имаше черно на бяло и по азбучен ред.

Откри и името на брат си — Томи Лорънс от улица Монтгомери в Сан Диего, после с разтреперани ръце се върна на Р.

Когато провери за първи път, не го беше видяла. Защо очакваше да го открие сега? Въпреки всичко, очите й внимателно изчетоха страницата отгоре до долу. Отмина Хауърд и Пеги Рос, защото помнеше, че са в Южна Франция на почивка. Нямаше представа чии са останалите половин дузина имена. Прегледа отново написаното на буквите К и С да се увери, че не е записала името погрешно. Напразно. Никъде нямаше Пат Ръдърфорд. Който и да беше — той или тя — в най-добрия случай бе само случаен познат. Дори не заслужаваше номерът на телефона му да бъде отбелязан в личното й тефтерче.