Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Не знам.

— Просто проверявам.

— А този синдром на Корсаков какво представлява?

— Пациентът загубва паметта си. Не помни какво е станало преди една минута и непрекъснато съчинява.

— Искате да кажете, лъже.

Той кимна.

— Съчинява — повтори тя. — Хубава дума.

— Нали? — съгласи се д-р Мелоф. — Казваш му името си, след минута, той не го помни и измисля друго.

— Защо?

— Така болните от амнезия се опитват да се прикрият. Срамуват се. Събират информация за себе си, без да се издават.

— Никак не им е лесно.

— Никой не е казал, че загубата на паметта е удоволствие.

Тя се усмихна.

— Значи решихте, че не страдам от този… Корсаков?

— Да, можем спокойно да го забравим. Обикновено той е свързан с алкохолизъм. Тази възможност вече елиминирахме.

— Има ли нещо, което още не сте елиминирали?

— Моето най-сериозно предположение е, че твоята амнезия се дължи на психологическа травма. Това е.

— Мислите, че съм луда, така ли?

— Не съм казал такова нещо.

— Мислите, че всичко е от главата ми? — почти гневно изрече тя… и се разсмя. — Искате да кажете, че в главата ми няма нищо, защото всичко е от главата ми?

Д-р Мелоф оцени шегата й.

— Искам да кажа, че може би страдаш от остър непсихотичен синдром.

— Бихте ли го казали на разбираем език, докторе? — нетърпеливо помоли тя.

Той започна бавно, внимателно подбирайки думите си.

— Всеки човек има граница на поносимост спрямо състоянието на депресия. Когато тази граница бъде прекрачена, някои хора несъзнателно избират бягство чрез загуба на паметта. Състоянието се нарича хистерична амнезия. Когато животът стане твърде стресов, индивидът предпочита да избяга, вместо да се бори.

— Какво говорите, д-р Мелоф? Хората живеят в такъв невероятен стрес. И то цял живот. Но не хукват да се шляят безпаметни като мен.

— Някои хукват, други получават нервни кризи, бият децата си, удрят го на секс, обират банки, дори убиват. Хистерията се проявява в много форми. В различни степени.

Тя погледна към тавана, потискайки сълзите си. Образът на кървавата рокля затанцува пред очите й.

— Искате да кажете, че съм някакъв вид истеричка?

— Има съществена разлика между истерик и страдащ от хистерична амнезия. Хистеричната амнезия е механизъм за справяне с проблема, начин за самосъхранение, ако щеш. При нея се стига до загуба на паметта в определен период от живота, когато човек изпитва непоносим страх, гняв или срам и унижение.

— Звучи като току-що прочетен урок.

Д-р Мелоф не скри усмивката си.

— Като идвах насам, поговорих с един от нашите психиатри.

— Може би не вие, а аз трябва да поговоря с психиатър.

Той кимна.

— Разбира се, но след още няколко изследвания. Трябва да сме сигурни, че не пропускаме нищо.

— Например?

— Ще те сложим на един друг скенер, с магнитен резонанс. За разлика от рентгеновия, при него картината на мозъка се получава чрез магнитни импулси. Възможен е и трети вид. Електроангиография. Използва се за компютърен анализ на мозъчната дейност. Прилича на ЕЕГ-то. Можем да помислим и за позитронна томография. С помощта на радиоактивни елементи се изследва метаболизмът на мозъка, т.е. процесите на обмяната на веществата.

— Ще ме облъчвате ли?

— Вероятно все пак ще се откажем.

— А ако всички тези изследвания не дадат нищо?

— Можем да направим пункция на гръбначния мозък, за евентуална инфекция на нервната система или артериограма на кръвоносните съдове, захранващи мозъка.

— Най-добре ме пратете при психиатъра — предложи тя.

На фона на всичко останало, този вариант й се виждаше по-поносим.

— Да, май наистина е най-добре да те изпратим при психиатъра — кимна д-р Мелоф.

— Какво би могъл да направи той? Просто не знам какво повече мога да разкажа.

А парите, а кръвта, прошепна познатият тих глас.

Тя тръсна глава и го отпъди.

— Психиатърът вероятно ще направи серия психологически тестове, както и тестове на паметта — отвърна лекарят.

— Още изследвания?! — възкликна тя.

— Ами нас за друго не ни бива.

— И колко време ще отнеме всичко това?

— Зависи как ще го организирам. Най-вероятно, поне няколко дни.

Тя ужасено изпъшка.

— Какво има? — усмихна се д-р Мелоф. — Да не би да имаш неотложна среща?

— Надявах се този кошмар да свърши дотогава.

Д-р Мелоф приближи и взе ръката й в своята.

— Нищо чудно и да свърши. В състоянието на хистерична амнезия, ако разбира се, случаят е такъв, може да настъпи неочакван обрат. Не съм чувал да е продължавала повече от няколко месеца.