Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

С усилие се задържа на стола. Къде може да избяга в последна сметка? Полицията, лекарите и мъжът й са се събрали в съседната стая, за да разнищят миналото й, да вземат решение за нейното бъдеще. Защо трябва да очаква, че ще й позволят и тя да участва, след като толкова категорично бе отхвърлила отговорността за собствения си живот? Не се ли е отказала от реалната действителност, за да предпочете бягство в хистеричната амнезия?

— Стига толкова! — извика тя.

Огледа се виновно. Дали я бяха чули? В стаята нямаше никой. Лекарите излязоха, след като полицаят съобщи, че д-р Уитакър чака във фоайето. Тя отново не съществуваше. Ако едно дърво, хрумна й внезапно, падне в гората и няма кой да го чуе, трясък имало ли е наистина? Ако този човек не ме познае, ще бъда ли по-малко реална?

Как ли изглеждаше този д-р Майкъл Уитакър? Този известен детски хирург, познат на всички и предизвикващ постоянно възхищение? Медицинският персонал изричаше името му с респект, почти го боготвореше. Дори по безизразното лице на д-р Клингър се появи одобрение, граничещо с усмивка. Д-р Мелоф веднага реши да задържи изследванията, докато не поговори с уважавания си колега.

— Вашият съпруг е чудесен човек — бе възкликнала д-р Айрини Боровой.

После хукна да извика д-р Мелоф. По въпроса единодушието бе пълно. Безспорно качествата на съпруга й не подлежаха на съмнение. Страхотен късмет!

Защо обаче, не носеше неговата халка?

Логично е, реши тя, ако наистина е жена на известния Майкъл Уитакър да носи някакво доказателство върху безименния пръст на лявата си ръка. Но то липсваше. Освен часовника, нямаше други бижута. Следователно, д-р Уитакър едва ли й е съпруг. Пък и когато му се обадиха преди няколко часа, самият той бе казал, че жена му е на гости при своя брат в Сан Диего.

Брат в Сан Диего, замисли се тя. Нима е възможно? Не беше ли нападната и обрана тъкмо на път за Сан Диего? Нищо чудно. Но това не обяснява нито пачките долари в джобовете й, нито чуждата кръв по роклята.

Брат! Брат и съпруг! Двама срещу един… На каква цена, недоумяваше тя.

Вратата се отвори, влезе д-р Мелоф, последван от няколко полицаи. Усмихваха се, но изглеждаха напрегнати. Тя също им се усмихна. В главата й нахлуха безброй въпроси. Когато се опита да ги зададе, от устата й не излезе нито звук.

— Името ти е Джейн Уитакър — нежно изрече д-р Мелоф.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Съпругът ти чака в съседната стая, изгаря от нетърпение да те види. Искаш ли да го повикам?

Напрегна се до краен предел — въпреки това д-р Мелоф трябваше да се наведе, за да не пропусне отговора й.

— Сигурна ли си? Защо мислиш така? Носи снимки, паспорта ти, брачното ви свидетелство. На тях си ти, Джейн, няма грешка…

— Чух, че жената на д-р Уитакър е на гости при своя брат в Сан Диего.

— И той мислел същото, но ти не си стигнала до там.

— Защо брат ми не се е обадил да пита къде съм? Нали е трябвало да пристигна още преди няколко дни?

Един от полицаите не можа да сдържи смеха си.

— Ставаш за детектив — рече д-р Мелоф. — Офицер Емерсън му зададе същия въпрос.

— И той очевидно намери задоволителен отговор — отсече Джейн.

— Без съмнение! Посещението е трябвало да изненада брат ти. Затова не е знаел нищо до позвъняването на съпруга ти.

Настъпи тишина.

— Значи аз наистина съм Джейн Уитакър — с хладно примирение произнесе тя.

Да, наистина си Джейн Уитакър.

— И мъжът ми ме чака в съседната стая.

— Няма търпение да те види.

— Така ли?

— Естествено, той се притеснява за твоето състояние.

Тя почти се усмихна.

— Беше толкова сигурен, че си в Сан Диего…

— А сега е сигурен, че съм тук. Ами ако бърка отново?

— Не бърка.

— Какво каза за мен? — опитваше се да отложи неизбежната среща Джейн и същевременно да се въоръжи с факти.

— Защо не изслушаш него самия? — д-р Мелоф пое към вратата.

— Моля ви! — категоричността в гласа й го спря. — Не съм готова.

Д-р Мелоф се върна, приклекна до нея и впери поглед в очите й.

— Няма от какво да се плашиш, Джейн. Той е твой съпруг и много те обича.

— А ако не го позная? Какво ще стане, когато го погледна и лицето му ми се стори по-непознато, дори от вашето?! Ужасно! Непоносимо!

— Нима е по-непоносимо от това да не познаеш себе си в огледалото?

Тя нямаше отговор.

— Вече готова ли си, Джейн? Мисля, че не е честно да чака повече.

— Ще останете ли с мен? Не ни оставяйте сами! — молбата й звучеше почти заповедно.

— Добре. Надявам се, сама да ме помолите да изляза — той се изправи.