Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Откак Даниел си вдигна дърмите, кажи-речи никой не дохожда. Хич я няма да си намира дружина.

Джейн кимна разбиращо. Ясно бе, че от Фред Коб не може да се очаква помощ.

— Гладен съм — ни в клин, ни в ръкав изтърси старецът. — Ще взема да заръчам на Карол да ми приготви обяд. Не. Ще каже, че сега съм закусил — размисли той.

— С удоволствие ще я помоля вместо вас, господин Коб — усмихна му се Джейн.

Това определено зарадва стареца.

— Ще го сториш ли? Сладурана си ти! Карол мрази да я врънкам. Много я е яд. Заплашва да ме натири.

— Сигурно само си го приказва, господин Коб.

— Ами, приказва тя. Хич не ме е еня. Да ме натири, щом иска. Все ми е тая — махна пренебрежително с ръка той. — Какво ли ви разбира главата на вас младите?! Мислите, че ще сте живи с орлите и все ще сте млади.

Старецът се изсмя.

— Да можех след петдесет годинки да зърна вие на кой хал сте! Леле-мале! Обаче съм гладен…

— Ще помоля Карол да ви приготви нещо.

— Защо не го оставиш сам да си поиска!? — проряза въздуха гласа на дъщеря му.

Джий Ар се разлая до нея. Тя изшътка.

— Тихо, Джий Ар!

— Проклет пес! Няма ли и него да го разкараш? — озъби й се Фред Коб.

— В хладилника има сандвич със сирене, тате.

— Какво е сиренето?

— От онова, дето го обичаш.

— Ще ме прощавате — подчертано любезно каза старецът и тръгна към входа на къщата.

Карол погледна към Джейн. Тя стоеше облегната на перголата за розите. В гърба си чувстваше шиповете им да я бодат през ризата. Представи си как се появяват капки кръв, които постепенно растат и се сливат в голямо червено петно.

— Трябва да знам — тихо рече Джейн, — какво точно е станало в деня, когато загубих паметта си.

— Защо не влезеш вътре? — предложи й Карол. — Ще поговорим там.

— Как се чувстваш? — попита отново, когато стигнаха в хола. — Не знам — призна Джейн и внимателно огледа стаята.

Зад събраните без всякакви правила и вкус мебели не се криеше никой, освен вълма кучешки косми и прах. Върху ниската стъклена маса стоеше голяма кристална ваза с увехнали перуники.

— Жената, дето ни чистеше, напусна — проследи погледа й Карол. — Не мога да се наканя да намеря друга. Да знаеш някоя подходяща?

Джейн си помисли за залостената в банята Паула. Дали Карол не бе разбрала нещо?

— Имам толкова работи да ти казвам. Не знам откъде да започна.

— Аз пък мисля, че нямаме какво да си казваме.

— Знам, мислиш, че съм била любовница на Даниел…

— Ти обаче ще отречеш, познах ли? Няма нужда. Даниел вече се обади.

— Даниел се обади? Кога?

— Преди малко. Каза, че имал странен разговор с теб. Попитала си го дали сте били любовници. Понеже не бил наясно с твоето особено деликатно състояние — саркастично продължи Карол, — той просто не могъл да проумее въпроса. Казах му, че разбирам колко трудно е за женкар като него да понесе подобен удар, но истината е, че онова, дето го прави в леглото, доста лесно се забравя. Казах му още, че за всички засегнати ще е най-добре просто да забравим тази мръсна работа. По твоята рецепта.

— Но аз и Даниел никога не сме имали връзка.

— Така разправя и той…

— Ти обаче, не вярваш?

— Че защо да вярвам. Защо ми го казва сега?

— А защо вярваш на Майкъл? — вместо отговор попита Джейн.

— Какво?

— Нали Майкъл ти каза, че с Даниел сме били любовници?

— Какво значение има?

— Има! Защото Майкъл лъже.

— Защо ще ме лъже мене?

— Защото лъже всички ни!

— И все пак защо?

Джейн поклати глава. Отново почувства замайване. Седна на избелелия стар стол.

— За да вбие клин между нас. За да те отдалечи от мен. За да ми попречи да разбера истината.

Карол се извърна, сякаш се готвеше да напусне стаята. Вместо това седна на дивана срещу Джейн.

— Истината за кое?

— Не знам.

— Е, да де, така си и знаех!

— Нещо се е случило точно преди да загубя паметта си. Било е толкова ужасно, че единственият изход за мен е бил да го забравя. И него, и всичко останало — тя вдигна очи към тавана. — Карол, как умря майка ми?

— Какво? Чакай малко, Джейн! Ти скачаш от едно на друго. Не мога да включа.

— Как умря майка ми?

Карол пое дълбоко въздух и примирено вдигна ръце.

— Загина при автомобилна катастрофа миналата година.

— Не ме лъжи! — притисна я Джейн, виждайки силния смут върху лицето й.

— Лъжите са работа на други. Аз не лъжа. Защо ще лъжа за такова нещо!?

— Майка ми е умряла при катастрофа, така ли?

— Мислех, че Майкъл ти е казал.