Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Джейн пресече улицата по диагонал. Чувстваше как слънцето напича главата й. На ъгъла зави по улица Форест. До тяхната къща оставаха няколко пресечки. Помисли си, че трябва да подреди мислите си и да се промъкне незабелязано покрай къщите. Най-добре бе да се прокрадне в задния двор на Карол, без никой да я види. Дали е възможно, питаше се тя. Почувства, че отново й се повдига. Подпря се на ствола на голяма плачуща върба и повърна почти всичкото изпито кафе.

Краката й се огъваха като спагети. Свлече се на тревата под дървото. Не, молеше се тя, отправила взор в безоблачното небе. Не сега! Не бива да рухвам точно тук. Близо съм. Вече съм много близо. Остава ми съвсем малко да намеря Емили. Съвсем малко да разкрия истината. Трябва да издържа!

Представи си как Майкъл и Паула тичат към нея по улицата. Горката… чува съпругът й да обяснява на група смутени минувачи. Тя е луда, нали разбирате. Луда за връзване, подкрепя го Паула. Усеща как я хващат с ръце, как я увиват в някакъв халат, как я вкарват в линейка. Как автомобилът потегля в неизвестна посока… Малкото й момиченце изчезва завинаги.

Изпълнена с решителност Джейн се изправи на крака, преодолявайки продължаващите спазми, бодежите в ръцете и краката, пълзящото изтръпване на врата. Ако някой гледа от прозорците, помисли си, сигурно ще реши, че съм пияна. Горкият д-р Уитакър! Почти чува угриженото тюхкане. Такъв тежък кръст носи.

Дали наистина я гледат? Напрегна се до краен предел да види любопитно лице или чифт бързо скриващи се зад пердетата очи… Не забеляза нищо подобно. Аз съм невидима, реши тя по детски. Щом не ги виждам, значи и те не ме виждат! Реши да си повтаря тази фраза чак до къщата на Карол. За всеки случай — ако магията не действа — се сви зад една черна кола на улицата. В дома на семейство Уитакър всичко изглеждаше спокойно. Входната врата беше затворена. По прозорците нямаше движение. Не се виждаха паркирани коли на алеята. Животът изглеждаше дори някак замрял.

Две къщи преди тази на Карол, Джейн ускори ход. Стигна до гаража, сниши глава и се втурна към задния двор на съседката си. Докато тичаше, имаше странното усещане, че главата й изпреварва тялото, а собственият й стомах се търкаля пред нея. И все пак тя се беше вкопчила в живота. За първи път от толкова време, той й се виждаше по-скъп от всякога. Прилепи се до външната стена на къщата и запълзя. Като лоза… едва не се изсмя на хрумването си. Загуби сили и се строполи до лехата с чаените рози.

Какво ще каже на Карол? Че Майкъл е излъгал и двете… Че никога не е имала връзка с Даниел… Че трябва да разбере какво е станало непосредствено преди загубата на паметта й… Че иска да узнае къде Майкъл крие Емили…

— Коя си ти? Що щеш в двора ми? — гласът беше груб и настоятелен.

Джейн вдигна глава. Над нея стоеше надвесен бащата на Карол. Призрачнобелите му крака се подаваха от розови бермуди, явно някогашно притежание на дъщеря му. Шортите висяха върху слабото му тяло като на закачалка.

— Аз съм Джейн Уитакър — прошепна тя, съзнавайки, че не знае името му. — Вашата съседка.

— Що щеш в розите ми?

Джейн се опря на дървената оградка и почти се изправи. Усети, че нещо я дърпа. Изви глава, в очакване да види Паула или Майкъл. Някакъв шип бе закачил здраво ризата й. Опита се внимателно да се откачи, но въпреки това се убоде. Върху пръста й се образува малка капка кръв.

— Одра ли се?

— Няма нищо.

— Аз съм Фред Коб — рече той сякаш се запознаваха.

Ръкуваха се. Старецът много внимаваше да не се изцапа от кръвта на пръста й.

— Продаваш ли нещо?

Джейн се огледа да види дали не ги наблюдава някой.

— Не, господин Коб — отвърна тя. — Нищо не продавам. Дойдох да говоря с Карол.

— За какво?

— За моята дъщеря Емили.

— Не познавам такава.

— Тя е на седем години, хубава, с дълга руса коса. Сигурно сте я виждали да играе в нашия двор. Внуците ви идваха да я забавляват.

— Как викаш й казват?

— Емили.

— Не познавам такава — повтори той.

За какво ли губя ценно време, рече си Джейн.

— Значи нямате представа къде се намира тя сега? — попита въпреки всичко.

— О, знам къде е.

— Наистина ли?

— В къщи.

— В къщи? Емили?

— Емили ли? Не познавам никаква Емили. Това е къщата на Карол.

Джейн въздъхна разочаровано.

— Карол вътре ли е?

— Че къде може да е? Ти що щеш тука? Продаваш ли нещо?

— Господин Коб — Джейн приближи към него. Той бързо отстъпи назад. — Знаете ли дали има някой друг у вас? Дали някой не е дошъл на гости при Карол?