Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Така и записва на бележката — „мляко и яйца“.

— Готова ли си за училище?

— Днес мога да я закарам аз — казва Майкъл.

— Чудесно.

— Сложи си яке — провиква се той след Емили. — Казаха, че ще е по-студено от обикновено. Отнася се и за майката.

Бързо целува Джейн по носа.

— Да, татко. Благодаря, татко!

— Няма за какво, умничката ми.

— Обичам те — пошепва му Джейн.

— Аз също. Обади се след разговора с учителката.

— Добре.

Джейн тръгва след Майкъл в антрето. Помага на Емили да облече якето си на розово-жълти цветя.

— Приятен ден, кифличке! — коленичи, за да я целуне.

Усеща как ръцете на дъщеря й се увиват около врата й. Неохотно се откъсва от детската прегръдка.

— Ще се видим след някой и друг час в училище.

Джейн става и се озовава в ръцете на Майкъл.

— Това не е за изпускане — прошепва той, държейки я.

Тя го целува.

— Приятен ден.

— Обади ми се.

Стои до вратата и гледа, докато колата на Майкъл изчезва зад ъгъла. Чувства се наистина щастлива. Единственото, което им липсва, е още едно дете. Самоиронично се усмихва.

Две години след раждането на Емили гълта противозачатъчни хапчета, за да има поне три години разлика между нея и следващото бебе. А когато ги спря, нищо не се получи. Изследванията показаха, че зачеването на Емили е било почти чудо. То обаче едва ли ще се повтори. Причината е в спермата на Майкъл. Значи остават с едно дете. Това е. Слава Богу, че все пак можа да му роди Емили — умно, хубаво и добро момиченце!

Учителката звучеше доста разтревожено, мисли Джейн. Качва се да се преоблече. Е, може би само така й се е сторило.

— Сигурна съм, че не е нещо сериозно — беше я успокоила Пат Ръдърфорд, но Джейн бе почувствала, че настръхва. Не каза нищо на Майкъл. Защо трябва и двамата да се притесняват предварително?

Джейн рови из гардероба и избира една семпла рокля от бутик Ан Клайн. Предпочита я пред натруфените с волани и панделки рокли, купувани от Майкъл при пазаруванията им заедно. Може да е блестящ хирург, мисли тя, докато облича синята рокля, но нищо не разбира от женски тоалети. Вкусът му към бельото също не е изискан. Наблъсква в дъното на гардероба бяла памучна нощница — подарък за последния празник на майката. Така и не бе събрала кураж да му каже, че не я харесва.

Сресва с четка косата си, прибира я на опашка със скъпа шнола. Доволна е от вида си в огледалото. Ако Майкъл бе тук, сигурно щеше да я подразни, че прилича на улегнала дама — повече я харесва с пусната коса. Слага си златния часовник — подарък за десетата годишнина от сватбата им. Завърта разсеяно халката на пръста си. Мисли дали да не разтреби, преди да излезе. Не, Паула ще свърши тази работа утре. Намръщва се при мисълта за жената, която съпругът й е наел по собствена инициатива. Липсва й чувство за хумор и няма никакво време за Джейн. Освен това новата им прислужница я смята за некадърница, за разглезена, ухажвана жена, която незаслужено има всичко, за разлика от нея самата. Луда е по Майкъл. Джейн се е уверила в това от малкото контакти с тази прекалено старателна млада жена. Майкъл, слава Богу, не го забелязва.

Какво ли ще стане, ако разбера, че Паула му е любовница, мисли Джейн. Отхвърля с насмешка подобна възможност. Вижда й се направо абсурдна. Майкъл никога няма да й изневери, в това не се съмнява. Няма защо да се тормози с подобни предположения. А и не е справедливо спрямо него.

Джейн слиза долу, взима от хола чантата си и се кани да тръгне. В този момент се сеща за напомнянето на Майкъл да си облече горна дреха.

— За какво ми е? — казва на глас и отваря входната врата. — Нали е юни!

Острият вятър я блъсва в лицето.

— Бре, че студ! — промърморва, връща се в антрето и намята шлифера. — Татковците трябва да се слушат.

Прекарва сутринта в зяпане по магазините в центъра на Нютън. Мисли да покани Даян да обядват заедно, но не знае колко ще продължи срещата с Пат Ръдърфорд. Решава да си вземе един сандвич, преди да тръгне за училището. Защо класната на Емили е решила да се срещнат точно на обяд? И защо днес? По-раншната им уговорка бе за петък, 22-ри юни.

Вероятно не може да приключи с всички за един ден, мисли си Джейн. Паркира на училищния паркинг. Излиза от колата и отново изважда бележката от джоба.

— Трийсет и първа стая — … не мога да го запомня и това е! О, Господи, забравих да купя мляко и яйца.

Какво ми става днес, пита се тя притеснено. Защо съм толкова напрегната? Прибира бележката в джоба.