Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Все пак — възразява, — това едва ли е достатъчно за толкова сериозни твърдения.

— Ако беше само то и през ум нямаше да ми мине — пояснява учителката.

Джейн кимва, подканвайки я да продължи.

— Един ден — започва Пат Ръдърфорд, — през междучасието я видях в заниманията да играе с две кукли. Повечето нейни, връстници правят същото, така че не се изненадах. Но се спрях и се загледах, защото ми се стори странно онова, което Емили вършеше с тях. Тя не ме забеляза. Напълно бе погълната от играта.

— И какво представляваше тази игра?

— Опипваше ги по гърдите, между краката, търкаше и натискаше двете кукли една в друга.

— Не мислите ли, че това може да бъде най-обикновено детско любопитство? — прекъсва я Джейн, чувствайки, че започва да се дразни.

Явно тази неопитна млада учителка е скалъпила нелепата си история твърде прибързано.

— Да, естествено. Помислих и затова. Не стигнах до изводите си отведнъж. Предположих, че имитира нечие поведение, което е гледала по телевизията или на кино.

Джейн поклаща глава. Винаги много внимават какво гледа Емили. Ходят само на подходящи за възрастта й филми. Емили никога не е виждала сексуални сцени. И все пак всяко дете има очи. Всяко дете проявява интерес към собственото си тяло. Пък и говори с другарчетата си.

— Сигурно е чула нещо от някое дете — плахо казва Джейн. Владее се с усилие. Иска й се да се пресегне през катедрата и да сграбчи за гушата тази смахната даскалица. Какви безпочвени обвинения!

— Госпожо Уитакър, моля да ме разберете. Не говоря всичко това с лека ръка — казва учителката, сякаш прочела мислите й. От месеци обмислям как да подходя. Господин Секорд многократно ми напомняше, че вашият съпруг е човек с име в обществото, един от спомоществователите на училището. Знам и вие колко ни помагате. Разбирам, че сте съвестни родители. Затова не бих си позволила да ви тревожа без сериозен повод. Може би съществува съвсем логично обяснение за цялата работа.

— Цялата работа? Досега не чух нищо съществено. Нищо, което да ме накара да стигна до вашите заключения.

— Има още нещо.

Джейн затаява дъх.

— Може би всичко щеше да се размине, ако не беше онова, което се случи миналата седмица.

— Какво се случи тогава? — пита Джейн с равен глас.

— Заварих в класната стая Емили с още едно момиче в ъгъла зад чиновете. Едната й ръка беше на рамото на момичето, а с другата я пипаше по гърдите…

— Каква глупост! Две момиченца се пипали…

— Удиви ме не толкова това, което правеше, а онова, което й казваше.

— Казваше?

— Шепнеше й „Много си красива. Караш ме да искам да те пипам, защото си толкова мекичка и сладка.“

— Какво?

— Сигурна съм. Каза точно това. Записах думите й. Децата не си говорят така. Имам чувството, че имитираше някой възрастен… Нещо, което е подслушала, или й е приказвано на нея самата. Не мога нищо да кажа. Знам само, че сигурно сте шокирана, госпожо Уитакър, сигурно много ми се сърдите? Вярно е, нямам доказателства, не споря по този въпрос. Но положих неимоверни усилия да измисля какво би могло да накара едно нормално, отворено дете да се затвори в себе си. Какво би могло да изостри половото му чувство? При това тя е едва на седем години. Не успях да измисля нищо друго, освен…

— Освен какво?

— Освен, че е гледала детегледачката и гаджето й. Това възможно ли е? Може би е слязла от стаята си, когато са мислели, че спи и ги е видяла на дивана. Може би ги е чула какво си говорят.

Джейн обмисля този вариант. Двете деца на Карол идваха да я гледат доста редовно. Възможно ли е Силайн да си е канила приятел, когато са излизали вечер?

— Имате ли наоколо момчета тийнейджъри? — пита Пат Ръдърфорд. — Може някое от тях да се е опитало да я подлъже…

В съзнанието й изниква високата кльощава фигура на Ендрю Бишъп. Нима синът на Карол се е закачал с малката й дъщеря?

Джейн скача така рязко, че едва не преобръща чина.

— Трябва да говоря с Емили.

— Точно на това се надявах — поема дъх Пат Ръдърфорд. — Емили е на обяд. Ще сляза долу до трапезарията да я доведа, ако искате.

— Ако обичате.

Учителката излиза от стаята без да каже нито дума. Щом остава сама, Джейн стоварва юмрук върху катедрата.

— По дяволите! Не е възможно! Не е възможно!

Започва да крачи пред катедрата също като учителката до преди минута. Как може, пита се тя. Как може? Отговорът е само един. Не е възможно! Пат Ръдърфорд просто реагира неадекватно на една безспорно невинна ситуация. И тя ще се изясни след няколко минути.