Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Ако е вярно, мисли си, къде съм била самата аз през всичките тези години? Нима съм била лъгана — толкова ли съм глупава? И въобще що за човек съм аз, щом мъжът ми няма нищо общо с онзи, за когото го мисля? Коя всъщност е Джейн Уитакър, щом човекът, който е приемала толкова години за свой съпруг, няма нищо общо с нейните представи за него? Що за майка е тя, щом дори за миг не й е минало през ума такова нещо? Какъв абсурд!? Да й го каже учителката? Що за невежа е тя? Защитава околната среда, а собственото й дете… Що за човек е наистина?

Джейн няма отговор на този въпрос. Вече нищо не знае.

— Сърдиш ли ми се, мамо?

— Не, разбира се — едва прошепва тя. — Не ти се сърдя, миличка.

— Татко каза да не ти казвам — продължава детето без подканяне.

Джейн иска да запуши уши и да изкрещи „Стига!“, но вече е късно. Ще изслуша Емили, колкото и да не й се ще.

— Каза, че това ще е нашата тайна.

— Знам, детето ми — простенва Джейн. — Знам.

Какво всъщност знам, пита се гневно. Преглъща горчилката в устата си и с треперещи устни прошепва следващия въпрос.

— Къде те пипаше татко, милинка?

Не ми казвай, моли се на ум. Не ми казвай! Не искам да зная! Не мога да го понеса! Нямам сили!

— Тук — Емили срамежливо сочи мястото на още липсващите гърди. — И тук — тя смутено поставя пръст между краката си. — Понякога и по дупето.

Джейн потръпва.

— Кога го прави? — в гласа си долавя облекчение.

Разбира се! Цялата работа е едно недоразумение. Майкъл просто е изтривал Емили след къпане, както всеки родител. Една свръх старателна учителка раздува въпроса до неимоверни размери, а майката веднага прави заключения. Напълно невинни действия се превръщат в злонамерени, дори срамни деяния.

— Когато ти си на събрания, татко ляга при мен — продължава Емили.

Сапуненият мехур на надеждите се пуква.

— Щастлив съм, вика, защото си имам такава хубава дъщеричка. — Емили изведнъж се разплаква с глас. — Всички бащи така обичат малките си дъщерички. Така е хубаво.

Джейн прегръща детето и с неимоверно усилие успява да произнесе следващия въпрос.

— Татко… Татко искаше ли и ти да го пипаш?

— Понякога. Но на мен не ми харесва.

— Къде… те караше да го пипаш?

Емили се измъква от прегръдката на Джейн, навежда глава и посочва с пръст към слабините си.

— Пенисът му?

Емили кимва.

— Аз не искам. Не ми харесва, защото става лепкав и мокър в ръцете ми.

Джейн се олюлява, страх я е, че ще припадне.

— Правил ли ти е… — тя замлъква. Наистина ли смята да зададе следващия въпрос? Какви още мръсотии трябва да чуе?! — Правил ли ти е нещо друго?

Емили клати глава.

— Нещо, от което да те боли?

— Не.

— Накара ме да обещая да не ти казвам. Сега ще ми се разсърди, защото го издадох.

— Не се тревожи. Баща ти ще е моя грижа — казва Джейн и се чуди какво точно има предвид. — Чуй, милинка. Сега отивам вкъщи, слагам някои неща в сака и идвам да те взема след училище. Заминаваме за няколко дни само двете — ти и аз. Какво ще кажеш?

— Без татко?

— Този път без него — … наистина ли казва всичко това? — Този път ще бъдем само двете. Момичешка екскурзия, съгласна ли си?

Емили кимва, избърсва сълзите с ръка и казва:

— Не забравяй моето одеяло.

— Как мога да го забравя?! Ще се погрижа за всичко — Джейн не знае дали няма да припадне. — Ти си играй през това време и помни, че много те обичам. Много.

— И аз те обичам, мамо.

Джейн обсипва лицето й с целувки.

— И татко никога повече няма да прави така. Нали? Обещавам ти, слънчице.

Емили не отвръща нищо. Джейн разбира, че тя обича баща си и чувства, че го е предала.

— Ти постъпи правилно, момичето ми, че ми каза. Сега слизай долу. Ще те чакам след училище.

Емили се затичва по коридора и изчезва надолу по стълбите.

— Каза ли ви нещо? — приближава се откъм гърба й Пат Ръдърфорд.

Джейн тръгва по коридора.

— Аз ще поема грижата — казва тя, без да се обръща и хуква с все сили.

— Проклет да си, негодник такъв! Ще те убия! Ще те пречукам, дяволско изчадие! — Джейн удря с все сила кормилото на колата, а виковете й отекват в тясното затворено пространство — Как можа, развратен нещастнико!? Как можа да го правиш със собствената си дъщеря!? Как можа!?

Все още е на училищния паркинг. Не знае какво да предприеме. Едва е дочакала да влезе в колата, за да избухне. Тялото й повече не може да удържа яростта си. Важното бе, да се откъсне от Емили. Детето не биваше да я вижда в това състояние. Трябват й няколко часа, за да се успокои, да се овладее, да помисли как да постъпи.