Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Аз съм част от теб повече от едно десетилетие, нашепва той. Неразделна част от теб!

— Не! — крещи тя:

Иска да се измъкне от къщата. По-бързо да се отърве от лъжата, в която е живяла. Поглежда часовника. Минал е половин час. Господи, колко време пропиляно в безсмислени чувства! Трябва да действа, да тръгва, да изчезва!

Грабва куфара от леглото, после и другия — от входа. Хуква, но на вратата се сеща за любимото одеяло на Емили — спи с него почти от бебе. Помоли я единствено за това. Не може да го остави.

Пуска багажа и изтичва до леглото. Отмята кувертюрата. Търси малкото бяло одеяло на светлосини цветя с пухкави ресни. Емили обича да се гъделичка с тях по носа. Къде ли го е сложила тази сутрин?

— Нямам търпение! — крещи Джейн.

Напипва одеялото под възглавницата. С гърба си чувства нечий поглед.

— Джейн, какво става тук?

Гласът на Майкъл я приковава на място. Не може да реагира. Защо е в къщи по това време?

— Какво има, Джейн? Звъниха ми от банката. Почти си била закрила разплащателната ни сметка. Тъкмо затварят, разтревожена се обажда Карол… Държала си се като истеричка. Какво, по дяволите, се е случило?… Така карах, че сигурно съм прехвърлил звуковата бариера. Джейн, слушаш ли какво ти говоря? Можеш ли да ме чуеш, Джейн?

Тя се обръща. Очите й излъчват леден гняв. Не плаче.

— Чувам те, да — неподозирано спокойно изрича тя.

— Джейн, някакви проблеми ли имаш?

— Проблеми ли?

— Какво се е случило? Да не си цапнала някой в метрото? — едва не се смее Майкъл. — Какво има, скъпа? В каква каша си се забъркала този път?

— Ти, негодник такъв! — изкрещява Джейн. Хвърля се към него. Хваща го за косата. Дърпа я. Посяга към очите му.

Майкъл улавя ръцете й. Стисва китките й. Не й позволява да мръдне.

— За Бога, Джейн, какво става?

— Проклет да си, кучи сине! Как можа да го направиш?!

— Да направя какво? За какво говориш, Джейн?!

— Бях при учителката на Емили, Майкъл. Жената се тревожи! Тревожи се за собствената ти дъщеря. За поведението й — Джейн спира да се съпротивлява.

Майкъл я гледа цял в очакване.

— Твърди, че Емили е подложена на сексуален тормоз.

Ужасът, който се появява на лицето му, изглежда искрен.

Ужас от какво обаче? От това, което е направено на Емили или, че е разкрит?

— Как? Кой? Знае ли кой може да е?

— Не се прави на ударен, Майкъл! — изрича сдържано Джейн. — Твърде късно е. Няма да мине.

— Господи, смяташ, че аз…

— Излишно е, Майкъл, говорих с Емили. Тя ми каза.

Настъпва тишина.

— Очевидно някой я подучва какво да говори — най-после изрича той. Гласът му е сух и хриптящ.

— Никой не я подучва, мръсен негоднико! — Джейн отново е яростна. Отново се опитва да се освободи.

Майкъл стиска ръцете й.

— Жалък, мръсен тип! Как си могъл!? Как си посегнал на собственото си дете!? Как посмя да я лишиш от детството й!?

Джейн го ритва. Той се дръпва. Пуска ръцете й. Сякаш самият допир го изпълва с погнуса. Тя закрива лице с ръцете си, за да се скрие от изражението му. В тъмнината на шепите си чува кикота на собствената си брачна халка. Грубо я измъква от пръста и я запокитва, където й видят очите. Пръстенът се удря в отсрещната стена и със звън се търкулва в единия ъгъл.

— Господи, Джейн, какво правиш?

— Опитвам се да не те убия, дяволите да те вземат!

— Ти си луда, Джейн! Обичам те! Но отдавна виждам, че полудяваш.

Джейн се заковава на място. Мисли си, че ако мръдне отново, наистина ще го убие.

— Луда ли?

— Чуй се какво говориш! Наистина ли вярваш, че съм способен да посегна на собственото си дете!?

— Аз вярвам на Емили.

— Тя е дете. Всяко дете има развинтено въображение.

— Емили не би казала такова нещо, ако не е истина.

— Защо? Да не би да твърдиш, че децата не лъжат?

— Разбира се, че не лъжат!

— Искаш да кажеш, че Емили никога не е лъгала? Мога да ти припомня няколко случая…

— За това не лъже!

— Защо? Откъде си толкова сигурна?

Откъде наистина, замисля се за миг Джейн. В представата й изплува Емили — измъченото й изражение, когато произнася признанието.

— Защото те обича. Сърцето й се късаше, че трябва да наруши уговорката ви, да издаде вашата тайна… Бъди проклет! Аз знам кога детето ми ме лъже и кога — не!

— Точно както знаеш и всичко останало, нали? Както знаеш, че винаги ти си права, а останалите — криви! Права си, когато се подиграваш на някой по улицата, докато не го доведеш до състояние да те прегази! Когато крещиш мръсотии зад гърба на служител, виновен само в това, че върши съвестно работата си и той едва не те удушава! Когато удряш с тангата си непознат старец в метрото, защото грубо си проправял път…