Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Виеше й се свят. Не беше сигурна от какво. Дали от шока, че паметта й се е върнала, или от лекарствата, които все още бяха в организма й? Хвана се за дръжката на стола. На дивана неподвижна стоеше Паула. Без да й обръща внимание, Джейн погледна Карол.

— Трябва да ме закараш до Удс Хоул — каза тя.

Карол поклати глава.

— Няма начин.

— Още ли не ми вярваш?

— Не знам на кое да вярвам!

— Карол, ние сме съседки отдавна. Мислех, че сме добри приятелки.

— И аз мислех така.

— Но предпочиташ да вярваш на Майкъл?

— Не мога да приема нещата, които току-що разправи.

— Че е посегнал на дъщеря си, така ли?

— За Бога, той е детски хирург! Посветил се е да помага на децата, не да ги тормози.

— Знам, че е трудно да се повярва.

— Не трудно, Джейн! Направо е невъзможно! — простичко произнесе Карол.

— Значи предпочиташ да мислиш, че съм луда?

— Откровено казано, да! По този начин светът си остава такъв, какъвто е. Поносим — Карол прокара ръка през разчорлената си коса. — Помисли, Джейн! Да забравиш коя си, не е съвсем нормално, права ли съм?

Джейн се усмихна. Почти се изсмя.

— Срещу този аргумент нямам какво да възразя. Но сега знам коя съм. Знам какво се е случило онзи ден. Знам още, че Емили има нужда от мен. Вече си спомням как да стигна до вилата на старите Уитакър. Не съм сигурна само дали ще ми стигнат силите да се добера сама. Умолявам те да ми помогнеш!

Карол отново поклати глава.

— Не мога.

Джейн почувства, че я залива нова вълна от слабост. Световъртежът за малко не я събори. С усилие запази равновесие.

— Тогава ми дай колата си!

— Какво направи с колата на Паула? — попита Карол.

Самата Паула продължаваше да мълчи с очи, заковани в пода. Разказът на Джейн, сякаш я бе превърнал в неподвижна статуя.

— Издъхна на няколко преки от тук. Моля те, дай ми ключовете си!

— Защо не се обадиш в полицията? — попита Карол. — Ако това, което казваш е вярно, те са хората, които трябва да ти помогнат.

— Ще отида в полицията след като намеря Емили. Ако им се обадя сега, ще поискат да говорят с Майкъл. Той успя да убеди теб, че съм луда. Мислиш ли, че ще му е трудно да убеди и тях? Най-малкото ще ми загубят часове в разпити. А Майкъл ще може да ги използва, за да настрои Емили срещу мене. Не мога да рискувам. Трябва да взема най-напред дъщеря си. Да се убедя, че е в безопасност. Моля те, Карол, дай ми ключовете!

— Това ли търсите? — внезапно прозвуча гласът на стареца откъм вратата.

Джейн отправи поглед натам. Бащата на Карол държеше в едната си ръка чантата й, а в другата — ключовете за колата.

— Божичко, татко, дай ми ги! — Карол се спусна към баща си, протегна ръце да ги вземе, но Фред Коп ги метна над главата й, право в шепите на Джейн.

— Пиян морков, дръж! — игриво се провикна той. — Пиян морков, хвани го, де!

Джейн се втурна към вратата, докато бащата на Карол задържаше дъщеря си със своите маймунджилъци. Стигна до тъмносиния крайслер, влезе вътре, завъртя ключа. Потегли, в мига, в който Карол излезе на входната врата.

Докато се отдалечаваше, в задното огледало на автомобила видя как тя се прибра.

Ще се обади на Майкъл, помисли си Джейн и погледна часовника си. Още е в хирургията. Не могат да го безпокоят. Дали пък няма да го повикат, ако обяснят, че е много спешно? Настъпи газта и по инерция погледна стрелката за горивото. Резервоарът беше пълен. Дали Карол няма да позвъни в полицията, че са откраднали колата й? Няма ли да я причакат на първото разклонение?

Почти се разсмя. Усети, че е на границата да се разплаче. Не, няма да си го позволи! Поне не сега! Достатъчно плака. Сега има да върши по-важни неща. Умората се опитваше да я превземе.

— Първо, трябва да не заспя — произнесе на глас. — Дявол да го вземе! Няма да заспя точно сега!

Включи радиото. Беше настроено на местната станция за кънтри музика. Джейн послуша няколко секунди. Дълбок мъжки глас пееше, как е бил обичан от всички най-красиви жени. Смени станцията. Тази музика действаше отпускащо. Кадифеният глас на кънтри певеца можеше да я приспи още преди магистралата. Имаше нужда от нещо по хард. Нещо, което лази по нервите и те кара да подскачаш върху седалката.

Говорителят, с глас на млад подстрекател, съобщаваше за излизането на последния албум на рокгрупа „Ръш“. Джейн въздъхна облекчено. Едва ли щеше да заспи от тази музика. За всеки случай наду звука и намали скоростта, докато пресичаше центъра на Нютън по посока към магистрала №30. Не искаше да се подлага на риска да я спрат за превишена скорост.