Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Все пак какво ли бе преживял Майкъл след нейното бягство? Къде ли си е представял, че се е дянала? Тя не се бе върнала, нито се бе обадила. Още по-малко пък беше опитала да издири Емили. Какво ли си е мислил тогава? Дали е решил, че е успял да я изплаши и прогони? Че заплахите му, съчетани с опита й да го убие, завършил с четирийсет шева върху челото му — отличен плюс в негова полза за пред всеки съдия — са я разколебали окончателно? Дали си е въобразявал, както бе намекнала и Карол, че ще се успокои и ще се върне след като обмисли всичко и признае грешката в поведението си?

Какво ли си е викал, когато са се обадили от полицията да му кажат, че жена му е в Бостънската градска болница в състояние на безпаметност? Тогава ли е започнал да крои пъкления си план? За да спечели време ли е излъгал, че тя е при брат си? За да изпипа всичко, да го пусне в действие, да заблуди хората с безупречната си репутация… След което да вкара в ход чантата с лекарски фокуси? Има ли нещо по-лесно от това да замени едно лекарство с друго? Какво невиждано коварство — да използва смъртта на майка й и избухливия й нрав, след което да остави парчетата от пъзъла да се наместят сами!

Колко дълго щеше да работи този план? Кога щеше да се появи брат й, да види какво става, да я спаси? Докато дойде Томи, тя вече ще плете кошници в някоя частна лудница, дотолкова съсипана от лекарства, че дори посещението му няма да й направи впечатление. Томи, разбира се, ще изрази загриженост, дори тревога, но Майкъл лесно ще го убеди, както несъмнено бе постъпил с приятелите им, че е по-добре да гледа собствения си живот. Той — любящият съпруг ще се грижи за неговата безнадеждно смахната сестра. И ще го информира подробно за всичко по телефона…

А Емили? Какво щеше да каже на нея? Че майка й е избягала и ги е изоставила сами? Че сега са двамата и трябва повече от всякога да се държат един за друг? Щеше ли да наблегне на въпроса за лоялността? Щеше ли да й каже колко важно е някои неща да се пазят в тайна? Щеше ли да продължава да я изтрива след къпане? Да я успокоява, когато страда по майка си? Да ляга при нея и да я притиска в прегръдките си? Нямаше ли да й предложи да се премести в неговото легло? Да й повтаря колко е красива. Да й насажда чувство за вина, като й внушава, че прави онези неща единствено заради нейната красота. Онези гнусни неща, гневно мислеше Джейн. В този момент видя до пътя полицейска кола. Даде си сметка, че без да иска е превишила скоростта. Натисна спирачките с надеждата, че все още не е в обсега на радара.

Погледна към полицейската кола в обратното огледало. Нямаше проблеми. Трябваше да внимава. Трябваше да се концентрира над шофирането.

С приближаването към носа, пейзажът започваше да се променя. Този път й бе свързан с приятното очакване за бягство от града сред спокойствието на природата. Удс Хоул представляваше малко селце на самия връх на Кейп Код. В него живееха малко хора, а туристите го пренебрегваха, заради нашумелите като атракция близки острови — Мартас Вайнярд и Кентъкет. За повечето хора Удс Хоул беше мястото, където се качваха или слизаха от ферибота. Не му обръщаха никакво внимание, което беше добре дошло за семейство Уитакър. Те не си падаха по тълпите. Джейн обичаше малката вила, прикътана зад няколко високи дървета, недалеч от морската ивица.

Потърка уморените си очи. Мислите й отново се върнаха към кроежите на Майкъл. Какво щеше да стане, ако й се беше върнала паметта? Какво щеше да последва? Знаеше идеално отговора. Борба между това, което казва тя, и онова, което твърди той. Щеше ли някой да вземе на сериозно бълнуванията на жена, която не е в състояние да се справи със собствената си памет? Ако паметта й не се беше върнала до настаняването й в психиатрично заведение, какво щеше да последва? Дори след време да се стигнеше до изписване, щеше да е прекалено късно. Щяха да са минали много години. Да са извършени много нови, ненаказани престъпления. Емили щеше да е загубена за нея.

Посягал ли е Майкъл и на други деца? Използвал ли е служебното си положение, властта, оказаното му доверие, за да злоупотребява със своите малки пациенти?

Джейн си спомни следобеда, когато нахлу в кабинета на Майкъл. Беше го изчакала в приемната. В спомените й изплува малкото, хленчещо в скута на майка си, момиченце. То плачеше и искаше да си отиде вкъщи. Колко глухи бяха останали за плача и болката му!?

Толкова ли безчувствена бе и Джейн към своето собствено дете?

Беше се старала да бъде идеална майка. По същия начин, както цял живот се бе старала да бъде идеално дете, идеална студентка, идеална служителка… Взимаше активно участие в образованието на Емили дотам, че дори се записа на курс „Как да бъдем добри родители“. Докато тя обаче се образоваше, за да стане още по-добра, Майкъл пъргаво спечели сърцето на Емили. Беше се случвало Джейн да ревнува от непосредствеността на общуването им, от естествената топлина, която Майкъл придава на поведението си като баща. Тя винаги се бе смятала за добра майка, но Майкъл беше истински, надарен от природата, баща. Кога естественото и истинското се бе превърнало в неестествено и перверзно?