Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Само това й липсваше. Зави на север по Уолнът стрийт. Не само е без книжка, а и кара открадната кола. Ще се получи интересен полицейски доклад. Да не говорим за последиците. На Майкъл щеше да му дойде екстра. Ново доказателство, че е негодна за родител. Вече не се чувстваше така весела.

Зави на изток по магистрала №30 и пое към Бостън. По-нататък щеше да е още по-трудно. Трябваше да се прехвърли на магистрала №3, а може би и на №28. Когато ходеха у родителите му обикновено шофираше Майкъл. Пътят, разбира се й бе известен, но не знаеше, доколко ще й стигнат силите. Надяваше се инстинктът и адреналинът да свършат своята работа — да се добере до там, без почивки.

Пътят от Бостън нататък щеше да е малко повече от час и половина, в зависимост от натовареността на пътищата. Сега бе едва десет. Щеше да стигне точно за обяд. Дали родителите на Майкъл ще й предложат топла храна? Изкикоти се на това хрумване. Стегна се, за да не й се завие свят.

Как ли щяха да я приемат? Какво ли им е казал Майкъл? Каква част от истината знаят?

Добрите стари Уитакър, представи си ги застанали един до друг. Винаги един до друг, без да се докосват. Докосванията пазехте за сина си, нали, госпожо Уитакър? За интимните къпания в банята много след подходящата за подобно нещо възраст? Не, че подозираше госпожа Уитакър в сексуално въздействие над собствения й син. Не! Джейн беше сигурна, че свекърва й ще се ужаси дори от намек за това. Но колкото й да са невинни на пръв поглед тези общи бани, както несъмнено са били, майката на съпруга й бе пропуснала с поведението си да сложи ясна граница между позволеното и непозволеното, между нормалното и ненормалното.

Д-р Уитакър старши, доктор на медицинските науки, на пръв поглед винаги се бе държал приятелски. На практика обаче, бе студен и затворен човек. Като баща — вечно бе отсъствал, макар че сега наистина отделяше внимание на внучката си. Джейн го наричаше Бърт. Не можеше да се отърси от усещането, че много по-приятно би му било, да се обръща към него с „господин докторе“. Що се отнася до жена му, за Джейн тя беше само госпожа Уитакър — висока на ръст, пълна, с амбиции непрекъснато да командва. Настояваше снаха й да я нарича „мамо“. Джейн предпочиташе обръщението „Дорис“. Това дребно неразбирателство бе охладило отношенията им, макар свекървата да се държеше винаги любезно.

Джейн не се съмняваше, че ще бъде посрещната хладно, може би дори враждебно.

Стъпи на магистралата и въздъхна облекчено. Щом се добра до тук, ще се справи и нататък. Движението беше поносимо. Реши да не превишава скоростта. По-добре да пристигне малко по-късно, отколкото да не пристигне. Поне веднъж в живота си можеше да прояви търпение.

А собствените ми родители, замисли се тя.

Помнеше баща си като не много висок, доста закръглен мъж, с тих, умеещ да внушава респект, глас. Беше директор на една гимназия в Хартфорд. Обичаше професията си. Подкрепяше учителите и заедно с тях участваше в стачките им срещу училищния съвет. Не купуваше никога нищо немско. Цели две години бе загубил във Втората световна война. Когато внезапно почина от сърдечен удар на четирийсет и четири, Джейн трябваше да потисне собствената си мъка, за да утешава майка си. Тя проявяваше склонност към истерия, дори в най-добрите времена.

Имаше доста бърз ум, но гневът й бе по-бърз дори от него. Беше лекомислена, упорита и раздразнителна. Чак когато излезе от тийнейджърската възраст, Джейн започна да я възприема нормално, въпреки многото й грешки, а може би точно заради тях. По времето, когато майки й почини, двете бяха по-близки от всякога.

Как посмя Майкъл да използва тяхната трагедия за личните си цели!?

Джейн отпусна клапана на своя гняв, само да я крепи бодра. Наистина ли съпругът й се бе опитал да убеди всички, дори самата нея, че е луда? Че трябва да бъде затворена?! Или разчиташе Джейн сама да му спести неприятностите, като се самоубие? Беше ли я обичал някога истински?

Колкото и да й се струваше невероятно, тя бе убедена, че не само я е обичал, но и все още я обича. Проявите на чувствата му бяха искрени. Просто инстинктът му за самосъхранение беше по-силен. Не можеше да й разреши да го обвини публично. Нито да ограничи достъпа му до детето — неговото единствено продължение. Майкъл не търпеше да го ограничават. За него нямаше непозволени неща!

Почти беше успял, даде си сметка тя. Прочете табелата отстрани на пътя — до Сагамор оставаха деветдесет и пет километра. От там до Фалмут — още трийсет и десетина до Удс Хоул. Трябваше да се концентрира. Да внимава за пътя. Не биваше да оставя мислите й да я разсейват.