Елиф Шафак - Черно мляко

По телевизията дават романтичен филм, който сте гледали и преди. Как се чувствате, когато започне някоя сърцераздирателна сцена?

А. Съкрушена, разбира се. Напоследък плача за какво ли не.

Б. Щом вече съм гледала филма, той едва ли ще ми подейства чак толкова. Но знае ли човек!

В. Защо, да му се не види, ще седна да гледам втори път някой филм, има толкова много нови!

Какво изпитвахте след раждането към мъжа си?

А. Мъчих се като грешен дявол, а той стана без всякакви усилия баща. После пък отиде и купи на дъщеричката ни ританки, по които навсякъде пише „Момиченцето на татко“. Не той, а аз сменям памперсите, а бебето пак трябва да бъде „Момиченцето на татко“. Защо ли не съм се родила мъж!

Б. Струва ми се, че малко съм се отчуждила от него, но не знам защо.

В. Онзи ден вечерта той ме изведе да се поразходим. Бяхме като влюбени гимназисти. Дори гръмнахме бутилка шампанско.

Когато се сещате за лекаря си, какво ви хрумва, какво изпитвате?

А. Негодувание! Можеше да ми сложи местна упойка.

Б. Питам се какво ли е да израждаш толкова много бебета и да виждаш как толкова жени изживяват чудото на раждането. Сигурно е хубаво, нали?… Нали?

В. Няма по-голям сладур от моя лекар. Завчера го питам: „Ще мога ли това лято да облека изрязан бански?“. А той отвръща: „О, и още как, ще има да ви заглеждат!“. Мило, нали?

Имате ли сили през деня?

А. Не ми се прави почти нищо. И за какво да го правя?

Б. Понякога краката ми се подкосяват. Стават като от кашкавал, после усещането изчезва.

В. Ама разбира се! Спортувам като луда. Дори съм наела фитнес инструктор. Италианец!

Кой е последният човек, с когото се скарахте?

А. О, карам се с кого ли не: с майка си, която все защитава мъжа ми, със съседката, която в невъзможно ранен час започва да ми нервничи, със сестрите си, които напоследък само ми задават тъпи въпроси по телефона, със свекърва си, която се опитва да ми дава тон в живота, и със съпруга си, който все е на нейна страна.

Б. Не се карам с никого. Винаги гледам да се разберем. Винаги.

В. Не влизам в разпри, скъпа. Правя любов.

Кога за последно се видяхте с близките си приятели?

А. Преди два месеца? Или повече? Напоследък не ми е до компании.

Б. Приятелите и роднините, бог да ги поживи, ми идват на гости. Нямам власт над това кой идва, кой си тръгва.

В. Завчера момичетата направиха празненство по случай раждането на бебето, забавлявахме се страхотно. Наложи се, разбира се, да забравя за диетата.

Как да устоя на онези сладкишчета?

В мир ли сте с тялото и сексуалността си?

А. Ние с мъжа ми спим в различни стаи. Изобщо няма да се учудя, ако в скоро време отидем да живеем в различни къщи и дори на различни континенти.

Б. Още спим заедно, но лично аз предпочитам да съм с бебето. Ала не го казвам на глас. Не искам да нараня чувствата на мъжа си.

В. О, за цуни-гуни ли говорите? Ами да, то са милувки, то са целувки…

Какво мислите за този тест?

А. Губене на време.

Б. Не знам, не внимавах много.

В. Беше забавен. Заповядайте пак!

Резултати

Ако в отговорите ви преобладава А: Не само сте срещнали Господаря Потон, но може би вече го смятате за най-добрия си приятел. Незабавно се свържете с лекаря си и потърсете помощ.

Ако в отговорите ви преобладава Б: Самочувствието ви не е от най-добрите и проявявате признаци на пасивно агресивно поведение. Внимавайте. Господаря Потон може да почука всеки момент на вратата ви.

Ако в отговорите ви преобладава В: Изобщо няма място за безпокойство. За вас депресията е като Земята, сравнена с Юпитер. По всяка вероятност никога няма да се натъкнете на Господаря Потон.

Алис Уокър е една от водещите и най-изявени личности сред съвременните американски писателки. Има последователи в много страни по света и творбите й са преведени на над двайсет езика. Уокър е най-малкото от общо осем деца и е родена в Джорджия, в семейство на фермери. Детството й не е привилегировано. Въпреки това майка й е решена да прави, да струва, но да даде на децата си същите възможности, на каквито се радват белите им връстници, и те да получат добро образование. Алис тръгва на училище, когато е на четири години. На осем години получава рана на окото, оказала огромно въздействие върху хода на живота й и вероятно на писането й. Макар и да прощава на брат си, заради когото ослепява завинаги с дясното око, покрай подигравките и обидите на другите деца Алис става свита и затворена. От тези дни нататък обиква самотата и развива страст към разказвачеството, където вплита устните и писмените традиции.