Елиф Шафак - Черно мляко

От тук нататък Уест трябва да се преборва с трудностите, пред които е изправена една самотна майка, и започва да пише критични очерци за различни вестници и списания. Нарежда се сред водещите интелектуалци на своето време и се прочува като плодовита белетристка. Въпреки това в личния си живот невинаги е щастлива и има успехи. Двамата с Уелс ту се сближават, ту отново се отчуждават и Ребека Уест има доста други връзки. В някои отношения прилича на Лу Андреас Саломе — остроумна жена сред мъже интелектуалци и творци, приятелка и любовница.

В по-късни години отношенията със сина й са опънати до скъсване. Антъни Уест също е талантлив писател и пише биографията на баща си, която се радва на голям успех, но прави нещастна майка му. Ребека Уест обвинява сина си, че изопачава истината, че разгласява лични спомени и най-вече, че злослови за нея и я обявява за лоша майка. Дава го на съд, за да предотврати излизането на полубиографичния роман „Наследството“. Но вероятно е най-наранена от това, че е отгледала Антъни сама, докато баща му е отсъствал почти през цялото време, и въпреки това той показва в по-благоприятна светлина баща си, а не нея. Следват взаимни обвинения и раните така и не зарастват никога. Когато през 1983 година Ребека Уест умира, синът й не е до нея. След смъртта й Антъни Уест издава своето „Наследство“, а неговият тон към вече покойната му майка си остава критичен, горчив.

Навремето Симон дьо Бовоар е казала, че „жената не е цялостна реалност, тя постепенно става такава и именно там… трябва да се определят възможностите й“. Лу Андреас Саломе, Маргьорит Дюрас и Ребека Уест, три волеви жени с различна съдба, но с еднакво бурен живот, еднакво посветили се да разглеждат въпросите на тялото, любовта и женското начало, са жени, които постепенно „стават“ такива.

Точно като всички нас.

Трябва да има закон, забраняващ на хора, изпаднали в депресия, да се доближават до огледало. За тяхно добро не трябва да им се позволява да виждат отражението си, докато са в мрачно настроение. Ако по някаква причина човекът в депресия трябва на всяка цена да се погледне в огледалото, не е зле да го направи набързо. Огледалата са най-неподходящият предмет, който да държите наблизо, когато самочувствието ви клони към нулата и над душата ви са надвиснали тъмни облаци.

А ето че аз стоях сама в стаята и се гледах сякаш цяла вечност в огледалото. Беше кръгло, със сребърна рамка, украсена с напъпили и нацъфтели рози, и от него ме гледаше отражението на млада жена. Косата й беше немита, тялото й беше като на парцалена кукла, очите й бяха неописуемо тъжни. Без да свалям поглед от тази позната непозната, я разглеждам с любопитство, граничещо с гняв. Тъй като е нова за мен, няма как да не искам да науча повече за нея. И аз й бях бясна, защото по някакъв начин ме беше изместила. Бях сигурна в едно: жената в огледалото потъваше и ако се озовеше още по-надълбоко, като нищо можеше да повлече надолу и мен.

В някои части на Турция възрастните жени са убедени, че огледалата не са и никога не са били просто декоративни предмети. Затова украсяват не самото огледало, а обратната му страна и така го окачват на стената. Когато и ако се налага огледалото да се обърне откъм лицевата страна, то се покрива с тъмен плат, за предпочитане черно или червено кадифе. Когато се решиш или си слагаш черен молив на очите, отместваш малко плата и се оглеждаш за миг в огледалото. Смята се, че повърхността му е прекалено опасна, за да стои дълго на открито. Това е древноизточна традиция, която днес е почти забравена, но и досега има баби, според които всяко огледало е вход към неведомото. Ако гледаш прекалено дълго в огледалото, нищо чудно входът да се отвори и да те засмуче.

В цял свят има думи, използвани навсякъде като общо платежно средство. Където и да отидете, и в Изтока, и в Запада, тези думи звучат приблизително еднакво на всички езици и във всички култури. Сред най-познатите са телевизия и телефон , друг пример е интернет . А също депресия .

Но макар и да се среща в много езици, думата депресия си има и видими особености, свързани с културата. На турски казваме „аз съм в депресия“, а не „депресиран съм“. Думата се употребява така, сякаш депресията е не толкова състояние на ума, колкото конкретно място, тъмен коридор, осветяван само от една-единствена слаба електрическа крушка. Смята се, че който е в депресия, не е „тук“, а в онова, „другото пространство“ и е отделен със стъклена стена.