Елиф Шафак - Черно мляко

Усмихвам се, сякаш Еюп може да ме види.

— Ужасно ми липсваш — допълва той и гласът му потреперва леко.

— И ти на мен.

— Какво правеше, когато ти позвъних?

— Слагах в лъжицата десет капки отвара от копърово семе, защото бебето хълца, и си мислех за Дорис Лесинг.

— Помага ли?

— Всъщност не, може би дори пречи.

— Кое? Отварата от копърово семе или Дорис Лесинг?

— И двете — отговарям аз.

В другия край на линията настъпва кратко мълчание. После Еюп мълви:

— Мислиш прекалено много, скъпа. Така си усложняваш живота.

— В смисъл?

— Мнозина не анализират непрекъснато всяка дреболия, просто си вършат всекидневната работа — отбелязва той. — Например, когато знаеш, че трябва да направиш сто лицеви опори, просто го приемаш и ги правиш.

— Искаш и аз да започна да правя лицеви опори ли? — питам аз.

— Стига де, знаеш какво имам предвид — смее се тихо Еюп. — Не можеш ли поне за малко да живееш, без да мислиш?

— Не знам — признавам си. — Нека помисля.

На другата вечер Хорът на несъзвучните гласове започва да вряска вътре в мен. Задавам им на всички един и същ въпрос: как може да съм толкова умърлушена, при положение че всъщност съм щастлива и признателна?

1. Да, от хормоните е — казва Малката Госпожичка Практична. — Всичко ще се нареди. Ще направим изследвания и ще видим какъв е проблемът. Глътни няколко хапчета за щастие. Знаеш ли как ги наричат? Бутилирани усмивки. Мощната десница на западната наука ще реши за нула време проблема. Звънни на лекаря и помоли да ти помогне. Нека те го решат. Бъди практична!

Може би е права. Не е зле да се обадя по телефона на лекаря. Но не мога от гордост… или суета. Не искам да ме съжаляват и да се съмняват, че съм полудяла. Лекарят винаги се е държал дружелюбно и бащински, имаме отлични отношения, не искам той да ме вижда точно когато са ми потънали гемиите.

— Нека първо се посъвзема и после ще говоря с него — обещавам аз.

И така, съставям план: ще отида да ме прегледа специалист, когато съм много по-добре и вече няма да е нужно да ме преглежда специалист.

2. Остави ги тези лекари и хапчета. Всъщност имаш нужда от книги — подканя Госпожица Циничната Интелектуалка. — Вкиснала си се, защото не четеш достатъчно. Липсва ти интелектуалният свят. Липсвам ти аз. Умът ти е приспан от всички тези бебешки храни и памперси. Трябва да събудиш интелекта си, и готово!

Може би е права. В мозъка ми сигурно ще се появи някакъв ред, ако започна да чета отново романи. Ако насоча вниманието си към историите на другите, ще престана да се въртя в кръг около своята. Пруст ще ме спаси.

Но има нещо, което не мога да призная на Госпожица Циничната Интелектуалка. Вече подозирам, че в месеците след раждането мозъкът на родилката не работи както преди. И да искам, няма да съм в състояние да чета. Какъв ти Пруст, не мога да се съсредоточа дори върху рецепта за доматена супа.

3. Не са ти притрябвали никакви книги. Онова, което трябва да направиш, е да махнеш тази ужасна нощница и да облечеш нещо секси — предлага Незабравка Бовари. — Ако обръщаш поне малко внимание на външния си вид, направо ще я изриташ тази депресия през вратата. Дай да те заведа на фризьор. Не си ли чувала, че първото, което би трябвало да направи една жена, изпаднала в депресия, е да си смени прическата? Ще те подстрижат, ще ти боядисат косата и това, скъпа, ще излекува и най-силната тъга.

Може би е права. Ако отида на фризьор, а после на пазар, вероятно ще се почувствам по-добре. Но не ми се ходи никъде. Точно обратното, иде ми да се вкопча още по-силно в мазната си коса, в бледата кожа и опърпаните дрехи. В свят, който ми се струва все по-чужд, само тази нощница ми е позната и ми вдъхва спокойствие.

4. Пълни глупости — възразява Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов. — Има само една причина да си потисната: не използваш целия си потенциал. Трябва да те измъкна от тук час по-скоро. Я да ти уредя една литературна обиколка. Трябва отново да се заемем с работа.

Може би е права. Ако сега имаше панаир на книгата или представяне на мой роман, където да давам автографи, сигурно щях да се измъкна от мрачното си настроение. Винаги се ободрявам от срещите с читателите си, докато слушам искрените им думи, отговарям на въпросите им и представям творбите си. Напоследък обаче нямам почти никакви амбиции и желание. Как ще давам автографи, при положение че ръцете ми през цялото време са пъхнати под мишниците — да се постоплят? Както Джейн Смайли го е показала красиво в „Тринайсет начина да възприемеш един роман“, има разлика между писателя като човек, занимаващ се с литература, и писателя като литературна личност.