Елиф Шафак - Черно мляко

— Какво искаш? — пита Мама Сутляш, след като отваря вратата и ме вижда.

Облечена е в рокля на рози и е прихванала косата си с шноли в най-различни цветове. Струва ми се понапълняла. Обута е в цикламени чехли с помпони. Отпред е с червена престилка на бели точки, в горния й край пише: „Най-добрата готвачка“. Из къщата се носи божествена миризма. На нещо сладко, дъхаво като плод.

— Извинявай, че ти разбих сърцето — подхващам смирено аз. — Не знам какво да направя, за да ми простиш, и ме е страх, че може би съм закъсняла. Но има нещо, което трябва да обсъдим спешно. Може ли да вляза?

— Съжалявам — отвръща тя ледено. — Малко бързам, нямам време за теб. — Поглежда през рамо към кухненския плот — аха, и да ми затръшне вратата под носа. Може и да го направи. — Готвя на печката — обяснява Мама Сутляш. — Телешки кебап с артишок. По специална рецепта, която изисква пределно внимание. Освен това варя ягодов мармалад. Ако кипне, ще се захароса. Трябва да се връщам към работата.

— Чакай, моля те. — Думите засядат на гърлото ми, но все пак успявам да изрека членоразделно едно изречение: — Слушай, не знам какво да правя и съм уплашена. Имам нужда да поговоря с някого, другите Палечки обаче няма да ме разберат. Можеш да ми помогнеш само ти.

— И защо така? — вдига тя вежда.

— Защото съм бременна.

Най-неочаквано вратата се отваря широко, всичко се оглася от радостен писък, а Мама Сутляш изхвърча навън с грейнало лице и разперени ръце. От щастие скача нагоре-надолу. Никога не съм виждала човек, който да се радва толкова от новина, и за миг се притеснявам, че Мама Сутляш е полудяла.

— Честито! — вика тя с цяло гърло и ме гледа с широко отворени очи, като дете в цирк.

— Изслушай ме, моля те. Толкова съм объркана, че не знам какво да правя и как да се чувствам. Да ти призная, май не бях готова за такова нещо.

— Страхотно! Невероятно! О, благословена да си! — крещи отново Мама Сутляш. — Влизай, влизай, ела да хапнеш. Сега трябва да се храниш по-добре.

През следващия час не правя друго, освен да се тъпча. Макар и да не успява да ме убеди да хапна месо, Мама Сутляш ме кара да изгълтам щедро парче малинов чийзкейк, а после ми пъха в устата домашни пасти и супена лъжица мармалад. След като се уверява, че не мога да хапна и залък повече, се обляга — изведнъж е станала сериозна.

— Така, така. Ето как стоят нещата — заявява Мама Сутляш. — Значи си опряла до помощта ми?

Промяната в гласа й не ми допада, но въпреки това кимвам.

— Добре де. Ще ти помогна. Но при едно условие.

— Какво?

— Политическият режим трябва да се промени. Няма повече да живеем във военен режим, ясно ли е? Приключихме с този преврат.

— Разбира се, определено — потвърждавам като добра овчица. — Винаги съм искала Хорът на несъзвучните гласове да се доближи до пълнокръвната демокрация. Това ще бъде началото на нова епоха.

— Понеже стана дума за това… — подхваща Мама Сутляш, но изведнъж получава пристъп на кашлица.

— Нещо ти заседна на гърлото ли?

Мама Сутляш идва на себе си.

— Нека бъде ясно едно — отсича тя. — Не се застъпвам за демокрацията. Всъщност искам да се върнем отново към монархията с тази малка разлика, че този път царица ще бъда аз.

Сигурно се шегува. Тъкмо да изсумтя, когато нещо в очите й ме спира.

— Имаше ли демокрация, когато бях онеправдана? — пита Мама Сутляш. — Защо сега, когато съм се нагърбила с всичко, да търпя демокрация? Око за око, зъб за зъб. Крайно време е вълната да се обърне.

Изведнъж започва да ме дразни, почти да ме плаши.

— Върви да ми направиш златна корона — подканя Мама Сутляш. — Онези двете, най-лудите, вече не са на власт. Ще ги пратя да гният в Алкатраз!

— Вътре в мен и Алкатраз ли има? — питам.

— Няма, но аз ще построя — ревва тя. — Най-после ролите са разменени. Je suis l’etat! 31 31 Аз съм държавата! (фр.). — Б.а.

На връщане се отбивам у Госпожица Циничната Интелектуалка и й съобщавам новината. Тя ме слуша, без да казва и дума, пребледняла е като платно. Двете отиваме заедно в жилището на Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов и я предупреждаваме, че предстои смяна на властта.

— Не можеш да ни разкараш просто така — възразява Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов, но в гласа й няма сила.

— Не можеш да ни причиниш такова нещо — повтаря като нервен папагал и Госпожица Циничната Интелектуалка.

— Не съм в състояние да направя нищо — отбелязвам аз. — Тази бременност промени всичко. Към днешна дата с преврата ви е свършено.