Елиф Шафак - Черно мляко

Луиза Мей Олкът и Джордж Елиът, две писателки, живели по едно и също време и с еднаква страст към писането, едната смятана за автор, отстояващ женското начало, а другата известна с това, че се е отърсила от всичко женско, и двете еднакво оригинални по свой начин. Те ми напомнят през вековете и културите, че освен общоприетия брак и майчинството има и други пътища за жените. Бракът може би е не толкова правна или обществена институция, колкото книга, очакваща тълкуване. Всеки читател внася своя поглед върху текста и накрая чете разказа различно.

Две години, след като съм казала в Берлин „Да“, треперя като листо на пода в банята в Истанбул. Плочките по стените са изумрудени, с изрисуван по тях тъмнозелен бръшлян, който съответства напълно на настроението ти, ако си се разтреперил като листо.

Последната година и половина съм преподавала в Университета на Аризона близкоизточни науки. След като се преместих от леденостудения Ан Арбър в слънчев Тусон, трябваше да сменя напълно гардероба си, който, слава богу, се състоеше от два куфара. През цялото това време сновях като луда между Тусон и Истанбул, а сега съм тук — седя, облегната на ваната, и си поемам дълбоко въздух, за да успокоя сърцето си, което бие като обезумяло.

Държа мъничък предмет. Странно ми е, че отдавам такова значение на някакво си малко пластмасово нещо, но наистина е така. Отзад на кутийката, откъдето съм го извадила, пише: „Ако върху екранчето се появят две черти, това показва бременност. Само една синя черта означава, че не сте бременна“.

В този миг обаче се старая да не гледам екранчето и съм насочила вниманието си към всички други дребни подробности, например към срока на годност и мястото, където е изработен предметът. Направен е в Китай. Заради това платих за него една трета от цената на другите домашни тестове за бременност в аптеката. Питам се доколко изобщо може да му се вярва. Нали по вестниците пише, че китайските играчки предизвиквали алергии? Дали и китайските тестове за бременност не грешат в резултатите?

По-интересно ми е да знам доколко сигурен е продуктът в ръката ми, отколкото какво е физическото ми състояние, но въпреки това погледът ми се плъзга надолу към бялото екранче. Облекчение. О, чудесно! Има само една черта. Синя. Не бях готова за втората. Сега вече мога да тръгвам. Но дълбоко в себе си не мога да се отърся от някакво неприятно подозрение и нещо ми подсказва да не бързам, да не съм толкова припряна. После, точно както и очаквах, се появява — малко по малко — и розовата черта.

Защо първо не се показва розовата и чак след това синята? Или защо не изникват едновременно? Така няма да седиш на тръни и да се страхуваш. Дали китайските производители не са направили теста такъв, за да е по-вълнуващо за жените?

Трябват ми няколко минути, докато спра да се разправям с китайските производители и осъзная в какво положение съм. Бавно, но сигурно, умът ми си дава сметка за онова, което сърцето вече е приело: бременна съм.

И сега какво? Имам нужда да поговоря с някого, но с кого? Първото, което ми хрумва, е да се допитам до Палечките. Но бързо се отказвам. Засега не мога да им кажа нищо. Особено на Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов, която, опасявам се, ще вземе да срути стените. Или на Госпожица Циничната Интелектуалка — определено не мога да кажа и на нея. Струва ми се неуместно да разговарям дори с Дамата Дервиш. Тя няма да ме посъветва как да изляза от трудното положение и ще каже да се оправям сама. Но съм изпаднала в такава паника, че не е по силите ми да го постигна.

Щом не мога да поговоря с тях, към кого ли да се обърна?

Точно тогава се сещам за Мама Сутляш. Само тя от Палечките разбира от бебета и бременности. Но къде ли е сега? Как е? Не съм разговаряла с нея от онази нощ при Дървото с мозъка. Трябва спешно да я видя. Но дали тя ще поиска да говори с мен? Сигурна съм, че и да й изпратя покана, Мама Сутляш ми се сърди и няма да отговори. Вероятно се налага да я потърся сама.

И този път взимам трепкаща свещ и се спускам в лабиринта на душата си. И този път ми се струва, че тук, долу, ще се изгубя, понеже няма пътни знаци, няма и светофари. Не знам къде живее Мама Сутляш и не си представям как изглежда домът й.

След едночасово лутане намирам къщата й. Направена е от кутия за прясно мляко, има си и дантелени пердета и саксии с лалета, карамфили и зюмбюл по перваза. Натискам звънеца. Той чурулика като пеещи птици.