Елиф Шафак - Черно мляко

Изключително работлива е, в природата й има нещо от Чехов: „Не искам да живея, ако не мога да съм полезна“, заявява тя. Така и умира в Бостън през 1888 година, когато от старост вече не може да пише.

Родена на 22 ноември 1819 година, Мери Ан Евънс е срамежливо, затворено и чувствително дете, което обича да чете и да учи. Животът й се свежда до едно преображение, до пътуване, превърнало я в неспокойната, волева и откровена писателка, позната на всички като Джордж Елиът. Когато е на трийсет и две години, тя се влюбва във философа и критик Джордж Хенри Луис. Той е женен, но бракът му е „отворен“ — дори според днешните представи. Жена му Агнес има любовна връзка с друг мъж и когато ражда от него, Луис с удоволствие твърди, че детето е негово. Въпреки че двамата си остават женени, те са престанали да се виждат като съпруг и съпруга. Мери Ан и Джордж живеят под един покрив. Тя приема синовете му като свои. Във викторианското общество не е нещо нечувано хората да имат извънбрачни връзки, но двамата са толкова открити в любовта си, че това поражда скандал.

Във време, когато жените писателки се броят на пръсти, тя не само пише на воля, но и става заместник-редактор на „Уестминстър Ревю“. Известно време се представя като Мариан Евънс — все още търси име и проверява какво е да вземеш мъжки псевдоним. В опитите да се разграничи от жените белетристки, пишещи любовни романи, решава, че й трябва литературен псевдоним на мъж. В прослава на любовта си към Луис взима неговото име Джордж, а после се спира и на Елиът — за благозвучие.

През 1856 година Луис изпраща на издателя си разказ със заглавието „Тъжната участ на преподобния Еймъс Бартън“ с твърдението, че го е написал „един приятел свещеник“. В отговора си издателят съобщава, че ще го помести, и поздравява новия писател, задето е „достоен за честта да бъде печатан и да получава хонорар“. Така започва нов етап в литературния път на Елиът. Тя държи да остане възможно най-дълго инкогнито, да се радва на предимствата от това, че никой не знае коя всъщност е, и така да бъде недосегаема. Благодарение на литературния си псевдоним Елиът надскача мястото, което Викторианската епоха е отредила на двата пола, и успява да разшири зоната си на съществуване.

Една вечер, по време на увеселение, Луис чете на глас увлекателен разказ на Елиът и пита гостите какъв човек според тях го е написал. Всички стигат до извода, че авторът е мъж: завършил е Кеймбриджкия университет, високо образован е, че е семеен свещеник с деца. (Сходна е реакцията и когато разказите на Елиът са пратени на други писатели. Само Чарлс Дикенс е на мнение, че авторът явно е жена. Единствен той познава.)

Обичам да си представям тази сцена в жилище с високи тавани, с десетина-петнайсет гости, които, насядали удобно по меки канапета и фотьойли, отпиват от чашите и се споглеждат, докато слушат разказ от неизвестен за тях автор и се взират в разгорелия се в камината огън, а мислите им са на километри — те се опитват да познаят от какъв пол е писателят и не успяват.

В много четения си шедьовър „Мидълмарч“ който Вирджиния Улф описва със знаменитото „един от малкото английски романи, създадени за пораснали хора“, Елиът въвежда вълнуващ образ с името Доротея. Тя е умна, страстна, щедра и амбициозна, по всяка вероятност за прототип е послужила самата писателка. Учените феминисти открай време са разочаровани, че и Доротея, и другите женски образи на Елиът така и не постигат успеха и свободата, на които се радва тя. Но нима жената писателка трябва да създава измислени образци за подражание, с които да вдъхновява читателките си? Подобно на всички добри разказвачи, Елиът изпитва удоволствие да съчетава предизвикателствата и състраданието. „Ако изкуството не увеличава състраданието между хората, в нравствено отношение то не постига нищо“, пише тя. В разрез с разпространеното схващане Елиът не презира нещата, смятани за женски. Въпреки че има мъжки черти, мъжки литературен псевдоним, на който много държи, и известна предубеденост към писателките и дързостта, която по онова време се смята за черта, прилягаща само на мъжете, Елиът се радва в пълна степен и на своята женственост. Именно това необичайно съчетание направо омагьосва онези, които я познават лично.

След смъртта на Луис тя се омъжва за човек, който е с двайсет години по-млад от нея и с когото има общи интелектуални интереси. Подобно на Зелда Фицджералд, и Джордж Елиът се влюбва първо в ума, подобно на Айн Ранд, е доста властна в личните си отношения. Умира скоро след това, през 1880 година, на шейсет и една. Погребана е на гробищата „Хайгейт“, на парцел, запазен за религиозни дисиденти — дори в смъртта не е като всички останали.