— Заради това ли си се облякла така?
В този миг ми хрумва да погледна по-внимателно другите в ресторанта. Той със сигурност е изискан, лъскав и скъп. Става ми ясно, че на фона на останалите съм попрекалила с облеклото. Приличам на начинаеща актриса, която се е изгубила на червения килим.
— Дали да не помоля за шал или… — пелтеча аз, понеже изпитвам отчаяна нужда да поприкрия с нещо изрязаното деколте и смешните пера.
Поглеждам покривката върху масата, но тя няма да ми свърши работа. Прекалено плътна, прекалено бяла е.
— Не се притеснявай — казва Еюп. — Просто се облегни. Поеми си дълбоко въздух. Доколкото разбрах, маслото си го бива.
Това и правя. Забравям за всичките си вътрешни борби, за онези, които познавам добре, а също за борбите, които ми предстои да видя, и се наслаждавам на мига. Никога не съм яла по-вкусно масло.
Айн Ранд е сред малкото писателки, които имат верни читатели в цял свят и се радват на трайна слава. Освен белетристка тя е и есеистка, драматург, сценарист и философ. От четирийсетте години на XX век насам се случват много неща, допринесли философията й да се разпространи навсякъде по земята, и между тях е финансовата криза от последно време. Айн Ранд е сред най-обичаните и най-мразените писатели в литературния свят.
Родена през 1905 година в Санкт Петербург в семейството на руски евреи, Алиса Зиновиевна Розенбаум е будно надарено дете. Почти не проявява интерес към света на приятелките си и жените в рода и предпочита да чете книги, а не да си играе с кукли и да се притеснява за външния си вид. През 1926 година, след като завършва история в Петроградския университет, се преселва в Съединените щати с малко пари в джоба и острата нужда да се преоткрие. Никога вече не се връща в родината си и не вижда семейството си. Сякаш прерязала нишката от кълбо прежда, решително загърбва миналото. Скоро се преименува, като взима фамилията от пишещата машина, която използва „Ремингтън Ранд“. Дава си името Айн Ранди с него се преражда в Новия свят.
Ранд е страстна анти комунистка, но всъщност е страстна във всички възгледи, които изповядва. Омъжва се за актьора Чарлс Франсис О’Конър и пише много сценарии за нискобюджетни холивудски филми. Въпреки че първият й полуавтобиографичен роман „Ние, живите“ привлича значително внимание, истинският й пробив е през 1943 година с бестселъра „Изворът“, който Айн Ранд пише в продължение на седем години. Най-значимото й произведение е „Атлас изправи рамене“ научнофантастичен любовен роман на идеите. Именно в него тя въвежда онова, което смята за нова нравствена философия — нравствеността на рационалния егоизъм.
Айн Ранд не е сред поклонниците на Кант и го нарича „най-злия човек в човешката история“. Още по-сурово отговаря на онези, които я обвиняват, че е превърнала в карикатура извора на западната философия: „Не съм превърнала Кант в карикатура. Никой не може да го направи. Той го е направил сам“.
С времето името й става синоним на индивидуализма, капитализма и рационализма. Твърдо убедена, че човек трябва да избира ценностите си, като впряга разума, Айн Ранд защитава правата на отделния човек от обществото и държавата и се противопоставя на всякакъв род държавна намеса (оттук и популярността й днес сред онези, които не одобряват, че държавата подпомага банките).
„Никой не може да впрегне мозъка си, за да мисли вместо друг — обича да казва Айн Ранд. — Всички действия на тялото и духа са лични. Затова не могат да бъдат споделени или прехвърлени.“ Колкото и да е изумително, тя разглежда „разума“ като основа не само на избора на отделния човек, но и на любовта между различните полове. Според нея дори физическото привличане е дело на мозъка. Ако не бъдат обуздавани от обществото, любовта, сексът и желанието могат да изглеждат егоистични, но въпреки това — или може би точно благодарение на това — те правят отделния човек обект, достоен да привлича и да бъде оценяван. Както се твърди в „Изворът“: „За да кажеш: «Аз те обичам», първо трябва да знаеш как да кажеш Аз“.
Възгледите й за женската сексуалност могат да се разглеждат като проблемни — най-меко казано. От една страна, Айн Ранд е сред малкото белетристки, които са в състояние да пишат за плътските желания и сексуалния фетишизъм, без да се цензурират сами. От друга страна, тонът й понякога е видимо дискриминационен и по думите й „красивата жена“ често е „руса, с бяла кожа и дълги крака“, каквато Айн Ранд не е и никога няма да бъде. В почти всички сексуални сцени в книгите й се повтаря един модел: в началото жената се дърпа, мъжът настоява, понякога до степен да прилага физическа сила, и накрая жената се предава.
Читать дальше