Мирча Елиаде - Майтреи. Змията

Пръв излезе от вцепенението Стере. Той беше видял как Андроник се обърна към прозореца, знаеше, че змията вече отдавна я няма. Пристъпи напред, отначало боязливо, а после бързо се отправи към вратата. Нощният въздух го посрещна студен и свеж и го събуди. Стере въздъхна уморено и разтри челото си. Опитваше се да разбере какво се беше случило с него. Всички спомени се оплитаха в ума му. Почувства се уморен, боляха го най-вече изтръпналите крака и ставите. Седна на края на стълбите и дълбоко си пое въздух.

— Госпожи и господа! — чу се гласът на Андроник. — Веселието може да започне отново! Змията, това нечестиво, телурично животно, земно оръдие на дявола, беше изгонена оттук…

Напразно Андроник се опитваше да се шегува. Всички се пробуждаха с мъка, боязливо се отдръпваха от стената и търсеха погледите си. Андроник се приближи до господин Соломон и постави ръцете си на раменете му. Мъжът сънливо се поклати.

— Готово, господин Соломон! — извика Андроник. — Изгоних я! Отиде си!…

Господин Соломон явно не разбираше. Младежът заплашително впи поглед в очите му, разтърси го и прошепна:

— Събуди се! Нищо не се е случило!…

В този миг се чу острият вик на страдаща жена и госпожа Соломон конвулсивно зарида. Всички изтръпнаха. Стере нерешително се появи на прага. Госпожа Соломон плачеше съкрушена, смазана, като че всеки миг щеше да се строполи без свяст. Андроник бързо отиде при нея и стисна ръката й…

— Госпожо! Госпожо! — силно извика той, за да надделее истеричните писъци на жената. — Това беше само шега, събудете се!…

Госпожа Соломон се стресна и за миг преглътна сълзите си, после заплака отново, като трепереше цялата.

— Трябваше да очакваме и това! — каза Андроник, сякаш се обръщаше към някого от мъжете, които стояха наблизо.

Всички изглеждаха обаче все още сънени, изумени от собственото си приключение, учудени от тези крясъци, които не знаеха откъде идват. Андроник пристъпи още по-близо до госпожа Соломон и сложи дясната си ръка на челото й.

— Край вече — прошепна той, — мина, нали?

Жената захълца покорно. Кризата, изглежда, я беше събудила, защото веднага я досрамя от слабостта й, и тя несигурно се отправи към съседната стая.

— Какво стана? — попита смутено Стере от прага. — Кой крещеше така?…

— Аглая — кротко прошепна господин Соломон, като че ли се извиняваше. — Нервна е… Не издържа — добави той сякаш на себе си.

Излезе от вцепенението и капитан Мануила. Приближи се до Стамате и тъй като искаше да види със собствените си очи светещия циферблат, го попита:

— Колко е часът?

Стамате много внимателно разгледа стрелките.

— Дванайсет и единайсет минути — каза той.

Андроник се засмя.

— Можеше да запиташ направо мене — каза той и се приближи до капитана. — Всичко продължи само три минути, дори по-малко…

— Повече беше — замисли се капитанът, като се опитваше да свърже нишката на спомените си и да открие началото им.

— Сторило ви се е — поясни Андроник. — Така става винаги, времето тече по-бавно при подобни обстоятелства…

Говореше високо и ясно, пъхнал ръце в джобовете на сакото си, като че нищо не беше се случило. Опитваше се да прогони по някакъв начин студенината и болезненото безпокойство, което беше обхванало всички. Никой не помръдваше, без преди това да се е огледал внимателно навсякъде, сякаш се страхуваше да не се блъснат в нещо незабелязано досега, но готово всеки миг да се изпречи пред тях. Помещението се беше променило някак нелогично: на някои места беше станало твърде претрупано, на други — празно и опасно.

— Какво беше това? — чу Андроник гласа на Владимир.

— Само едно чародейство, мой скъпи приятелю — отговори му усмихнат Андроник.

Не пропусна случая да им обясни, да ги съживи.

— Ти, който изучаваш история и литература, трябва да знаеш това по-добре от мене — добави Андроник. — Аз умея само да правя магии… понякога, и то повече на шега…

Андроник говореше и в същото време въртеше очи из стаята, като се опитваше да запали любопитството на останалите, да ги привлече към себе си.

— Ти знаеш колко много символи са свързани със змията във вярванията на всички народи — продължи той все по-високо. — Спомни си за змията…

— Пази боже! Пази боже! — извика в този момент госпожа Замфиреску и се прекръсти уплашено.

Като чу думата „змия“, целият предишен ужас я разтърси отново. Андроник млъкна внезапно и се отдръпна от Владимир.