Мирча Елиаде - Майтреи. Змията

— Къде се забави толкова? — чуха се отново сподавените думи на Андроник.

Смокът съвсем се беше приближил до него и сега сякаш се бореше със собствения си свян и не се осмеляваше да сложи глава в отворената длан, която протягаше младежът. Застана напрегнат и зачака, само главата му непрекъснато помръдваше, като че ли се опитваше да се освободи от някаква магия.

— Хайде, ела тук! — заповяда му Андроник.

Лиза затвори очи и залепи лакти за стената. Всеки момент можеше да припадне и да се свлече на пода. Видя как змията се вдига до дланта на Андроник и като че самата тя почувства студа и ужаса от докосването, като че тази стрела от неестествена плът я прониза цялата.

— Така, по-близо! — извика Андроник.

Дорина гледаше отново, замаяна и бледа. Никаква човешка сила не можеше сега да я изтръгне от този невидим кръг, който я свързваше с Андроник. Смокът плавно изпълзя по китката, после по ръката, докато докосна с вцепенената си глава врата на Андроник. Тогава младежът го хвана с дясната си ръка и го задържа в юмрука си, като го гледаше в очите.

— Защо си така съкрушен? — попита той и се усмихна.

Мануила се пробуждаше. Видя змията в ръката на Андроник, но видяното приличаше толкова много на току-що свършилия сън, че почти не го учуди. Разглеждаше стаята с широко отворени очи. Не го обезпокои нито едно от бледите лица, които виждаше около себе си. Точно както досега, точно както в този зашеметяващ кошмарен сън, с разходката по езерото, с книгата „Le mystère de Jésus“, която Владимир четеше на глас, с вдигната нагоре дясна ръка. И изведнъж лодката потъна, точно както беше разказал Андроник на брега на езерото, потъна във водата, без тя да избълбука нито веднъж, плъзна се към дъното, сякаш беше покрита с олово.

— Някой ти е убил жената и си останал сам-самичък — говореше Андроник, като че ли чуваше в отговор шепота на змията.

Лиза отвори очи и потрепери цялата както в началото. Смокът се поклащаше близо до лицето на Андроник и всяко негово колебливо потрепване придобиваше в усещанията на Лиза един друг, неочакван смисъл. Влудяваща омая идваше от думите на Андроник, от танца на влечугото.

— Искаше да ухапеш някого тук ли? — попита Андроник приятеля си. — Искаше да си отмъстиш?… А нима не виждаш, че всички тук са порядъчни хора и има толкова красиви жени — добави той усмихнат, без да отмести поглед от очите на змията.

Дорина отново поруменя и сърцето й заби силно. Мислите и желанията й сега без свян завладяха ума й. За нея, разбира се, говореше Андроник: „красиви жени“. Нея беше избрал той…

— На сватба ли си дошъл? — запита учудено Андроник. — Почувствал си, че тук има сватба?!…

Капитан Мануила изведнъж се изчерви. Въпреки че беше точно като насън, тези неща все пак не бива да се казват пред всички. Обърна се към Дорина и бегло я погледна. Девойката стоеше като закована. Беше бледа, с треперещи устни. В този миг за нея започваше пътуването. Лодката ги чакаше на същото място, тях двамата, да потеглят навътре в езерото. С Андроник до нея, отпуснала се на ръката му, тя вече не изпитваше нищо, дори и радост. Сега ще се отблъсват от брега и ще останат прегърнати в лодката, може би дори притиснати един до друг на дъното й, като в гнездо. „Вторият!“ — чу в този миг гласа на Стере и поиска да тръгне. Но някаква невидима тежест я прикова на място, увиснала на ръката на Андроник. „Хайде, тичай!“ — чу отново гласа на Стере, сякаш вече по-настоятелен. „Ще загубиш залога!“ — й каза някой до нея на шега. Сега обаче Дорина знаеше какво означава това и сведе очи. Нали е сватба, знае какво я очаква… Но защо ли не можеше да помръдне от брега на езерото, не можеше да се движи, да тича?… „Тичай! Тичай!“ — чу тя още веднъж няколко гласа, които викаха зад нея. Нима Андроник не можеше да е реши, нима не му харесваше нейният залог?…

— И кои ще бъдат булката и младоженецът? — пошегува се Андроник. — Коя от дамите би избрал ти, проклето животно, останало без жена?!

Разбира се, Андроник пита змията само на шега, реши Лиза. За нея си мисли той, когато казва, че тук има толкова красиви жени и от всички трябва да избере една. Да избере само една, ето това ще направи сега Андроник. Затова постави жените в кръг, долепени до стената, за да ги вижда по-добре, да ни прецени всичките и да си избере само една. Годеникът е той самият. „И ме е избрал мене, само мене“ — чувстваше Лиза, омагьосана от безсрамния, мъжествен танц на змията.

— Хайде, кажи, на тебе коя тук ти харесва най-много? — прошепна все така шеговито Андроник.