Мирча Елиаде - Майтреи. Змията

Стамате отново се опита да стане. Чувстваше се неудобно да седи така на тревата, със свити до лактите колене, и да гледа от долу на горе. Опитваше се да се усмихне и с пресилената си усмивка да скрие, че е объркан и няма желание да отговори.

— Стой си, драги, не се притеснявай — каза Стере и отново натисна с ръка рамото му. — Или пък пееш по-добре прав?…

— В градината едва ли може да се пее — каза Лиза. — Няма подходяща обстановка…

Владимир ядосано хвърли цигарата си през оградата. Стере беше прекъснал разговора им точно когато той се бе разгорещил, когато смущението, обхванало го по време на обяда, беше отминало.

— Може ли някой да пее в тази горещина! — възкликна той иронично. — По-добре се разполагайте и вие на тревата. Ще си поприказваме, докато се свечери… Господин капитанът знае безброй интересни неща. Тъкмо казваше, че е чел наскоро една книга…

— О, оставете!… — смути се капитанът.

— Виждам аз, че си цял учен, няма шега — подкани го Стере с възхищение.

— Знаеш ли, Лиза, става дума за съществуването на Исус! — въодушеви се Владимир.

Лиза се престори на учудена и заинтригувана.

— Може ли някой някога да знае нещо сигурно за Исус? — каза Стере равнодушно.

— Има документи — осмели се да се обади капитан Мануила.

— А нима тези документи не са създадени пак от поповете? — попита иронично Стере. — Аз пак ще повторя това, дето съм го казвал толкова пъти: религията е добра за селяните, за хората от низините, които без нея ще станат анархисти… Сигурно ще кажеш и друго — че Исус е бил идеал за нравственост, за самоотверженост и така нататък. Идеал да, не възразявам, дори обратното, смятам, че ние би трябвало да го имаме за пример…

— За какво разговаряте така разпалено? — внезапно попита Дорина, която се беше приближила до групата.

Капитанът се изправи учтиво, последван от Стамате. Стере не успя да се намеси.

— Говорехме за Исус — отговори Лиза. — Господин капитанът чел наскоро някаква книга и точно искаше да ни каже…

— Да не е „Син человечески“ от Емил Лудвиг? — попита Дорина.

— За кой Лудвиг става дума? — намеси се Стере. — Да не е онзи, дето описа живота на Наполеон? Лизенце, и ние имаме тази книга…

Капитан Мануила се обърна към Дорина и й отговори така, че да не го чуят останалите:

— Не, госпожице, ставаше дума за една по-малко известна книга, която всъщност не е и така нова. Излезе преди около десетина години. Казва се „Le mystère de Jésus“ 29 29 „Тайнството на Исус“ (фр.). — Б.пр. от П. И. Кушу.

— Ще ми я дадеш ли да я прочета и аз? — помоли Владимир.

— С удоволствие, господин Съвяну — отговори любезно капитанът.

Лиза беше започнала да гледа на него с повече симпатия. Не изглеждаше никак прост. Пък и беше дал възможност на Стере да се прояви. Това, което той каза за Исус, й се струваше доста интересно, въпреки че би трябвало да си подбира по-грижливо изразите. Би могъл да каже нещо и за християнската мистика, за катедралите…

На Владимир му се искаше да се отдалечи с капитана, Стамате и Дорина, да си направят отделна групичка и да разговарят на воля, но Рири го хвана за ръката и го дръпна назад.

— Иди в къщата — прошепна му тя, — Аглая те вика.

Владимир забърза към централния вход. Имаше спортна походка, която винаги му придаваше самоувереност, напомняше му, че е само на 19 години, че е студент в Историко-филологическия факултет и целият живот е пред него.

Свари госпожа Соломон да рови из чекмеджетата в трапезарията, за да търси чисти салфетки.

— Викала ли си ме? — попита той и пое дълбоко дъх.

— Исках да те попитам дали можем да вземем грамофона в манастира, — обясни госпожа Соломон.

Владимир помълча за миг, сякаш се опитваше да се концентрира. Трудно му беше да отговори, въпросът дойде така неочаквано и толкова чужд на мислите, които беше породил у него досегашният разговор.

— Не знам дали ще остане време за танци — каза той разсеяно. — Ще стигнем там надвечер и ще трябва да им покажем езерото, гората и всичко останало… После ще седнем да вечеряме…

— В такъв случай ти напразно донесе грамофона — каза госпожа Соломон отегчено.

— Мислех, че ще се танцува тук — извини се Владимир.

— Както виждаш, сега са седнали на приказки — отвърна госпожа Соломон, като посочи с глава към градината. — Няма и да поискат да влязат вътре…

— Навън е много по-приятно — опита се да я умилостиви Владимир. — А мисля, че и за вас е по-добре, по-рано ще се отървете от гостите…